Наративна педагогика. Петте неща, на които „Книга за джунглата“ учи децата

Всеки един от нас в определени моменти се е замислял за възпитателната и образователна сила, която откриваме в книгите, които четем и филмите, които гледаме. Всичко това се заключава в едно понятие - Наративна педагогика. В своята същност тя представлява олекотен вариант на педагогиката, чрез художествени образи. При наративната педагогика липсват научните понятия и на тяхно място се използват художествени и житейски такива, които се разбираеми за масовият читател/слушател. Хубаво е по-често да се „гмуркаме“ и улавяме тези безценни педагогически взаимодействия, насочени не само към децата ни, но и към нас родителите. Една такава книга, в която откриваме бездната на наративната педагогика е „Книга за Джунглата“ на Ръдиард Киплинг.

Новата версия на „Книга за Джунглата“ издадена от Уолт Дисни прикова вниманието, както на децата, така и на възрастните. Една история до болка позната, с която израстват няколко поколения. История, която създава усещането за безгрешност, въпреки различните песни и главни герои в нея. Въпросът е – защо ни харесва толкова тази история?, защо спира дъха на хората независимо от тяхната възраст?

Отговорът се крие в грандиозното и вечно послание: една история за уважението към нашата среда на живот и всички, които сме част от нея. История изпълнена с приключения и  дълбоко послание към приятелството и духа за борбеност, така харесващи се на децата.

Една фантастична история, която успоредно с това съхранява реалността в живота. А що се отнася до филма „Книга за Джунглата“, всеки от нас ще намери много по-голям смисъл в това, да го изгледа съвместно с децата си, да изживеят всички заедно трудностите и препятствията през които преминават главните герои. Преди всичко обаче трябва да разберем това на което ни учат. Нека да видим някои от тези възпитателни и вълнуващи моменти:

1. Хората са просто една част от нашата планета

Филмът разяснява, че човека е един от многото видове на планетата Земя и като такъв трябва да се отнася с уважение към заобикалящата го среда и останалите видове в нея. Всеки вид населяващ Земята има своята функция в цикъла на живота. Той е способен да се справи с едно, а с друго - не.

Когато сме деца, това го разбираме много добре, но растейки с времето си даваме сметка, че нито се пази и проявява уважение към заобикалящата ни среда, нито към животните. Или още по-лошо, те биват експлоатирани и малтретирани ежедневно. Това е форма на съществуване, зад която се крият амбициозните битки за власт, жертва на които е средата ни на живот.

„Нито един от обитателите на джунглата не харесва да бъде притесняван и е готов във всеки един момент да се изправи срещу натрапниците. След такава случка Маугли научи за „указанията на ловеца“, а именно, трябва да вървиш и питаш на висок глас докато получиш отговор, когато решиш да ловуваш на чужда територия. Преведено на езика на ловеца, това означава: „Дай ми разрешението си да ловувам тук, защото съм гладен.“ Отговорът, който получава съответно гласи: „Ловувай, за да си намериш храна, но не за да запълваш свободното си време.“

из „Книга за Джунглата“

Хората винаги могат да изтъкнат своя лична причина или мотив за постъпките си. За нещастие тази логика обслужва техните лични интереси, пред общото благо на социалната ни среда. Нека не забравяме, че не сме собственици на природата, която ни заобикаля, а нейни гости, които трябва да се отнасят с необходимото уважение. 

2. Семейството е нещо повече от кръвна връзка

Малкият Маугли се озовава в джунглата, покровителстван от пантерата Багира, а в последствие осиновен от вълчицата Ракша, която полага грижи за него, като към още един член от глутницата. Животните от джунглата знаеха, че той е човешко същество и че това не е тяхно задължение. Въпреки това, те го направиха.

„Няма значение къде ще отидеш и как ще те наричат. Винаги ще бъдеш мой син.“

Ракша, из „Книга за Джунглата“

Маугли чувства, че това е неговата майка. Тя е тази, която лекува раните му и го разбира в трудни моменти. Тя е тази, която му дава съвети как да направи нещо. Тя е тази, която му посочва верния път за да не пострада. Без значение, че във вените им не тече една и съща кръв, Ракша знае перфектно, как да отгледа едно щастливо създание: с любов, нежност и възпитание. Всичко останало е от второстепенно значение.

3. Природата е там навън, наслаждавай й се и бъди щастлив

Ако има нещо, което трябва да оценяваме, то това е красотата на природата и богатствата, които ни подарява тя. Един лукс от живот, здраве и радост, които ни носят тишина и спокойствие, а също така ни подават ръка да структурираме нашите идеи и уловим най-важните моменти в живота си.

Когато сме деца се наслаждаваме на живота и неговото изобилие, без да следим стрелките на часовника, очаквайки дългите слънчеви дни с надеждата за още по-голяма наслада.

Съобщението, което ни изпраща филма по отношение уважението към природата, е същото, което получаваме от самата нея: „Да я търсим, да я следваме, да оставим проблемите на една страна.“ Да се радваме на слънцето, да се радваме на спокойствието, защото живеем един единствен път и ако го правим заобиколени от природата, ще имаме един по-пълноценен и щастлив живот.

4. Завистта и злобата разбиват живота на хората

Ролята на Шир Хан е на тигъра, който след неприятен момент на сблъсък, най-вероятно с бащата на Маугли, решава, че всеки човек е потенциален враг. В резултат на което решава да настрои към омраза останалата част от животните срещу Маугли, защото растейки той ще престане на бъде малкото момченце и ще се превърне в един жесток и безмилостен човек, като всички останали.

„Акела: Маугли е част от нашето голямо семейство!

Шир Хан: Маугли ... вече си има и име! От кога осиновяваме човешки същества в тази Джунгла?

Акела: Той е само едно беззащитно създание.

Шир Хан: (показвайки своите белези) Моето лице не ви ли напомня на какво е способен един човек?

Из „Книга за Джунглата“

Шир Хан не е в състояние да разбере, че някои човешки същества в определени ситуации нараняват някого, но това не означава, че останала част от тях са способни на това. Омразата на тигъра към Маугли е толкова голяма, че той е в състояние да го убие, стига да има тази възможност. Децата в тази ситуация трябва да разберат, че завистта и омразата са прекалено тежко бреме за всеки човек.

5. Бъди предан и достоен в приятелството си до край

Едно от най-хубавите неща в живота е да имаш приятели. А ако имаш възможността да им се наслаждаваш в една автентична среда, като джунглата или природата, тези взаимоотношения ще бъдат още по-силни.

Багира: Хайде, Мауглу. Време е да си тръгваме.

Маугли: Но аз помагам на Балу да се подготви за дългата зима.

Багира: Мечките не зимуват в джунглата.

Балу: Истинско зимуване – не, но често си подрямвам.

Из „Книга за Джунглата“

Ето защо, е важно всички да си помагат един на друг за да се защитават, както и да се изправят задружно срещу Шир Хан и да опазят живота на Маугли. Всички заедно, ще обединят силите си и ще застрашат своя живот, но никога няма да се предадат. Маугли разбира, че познанията му и силите, като човешко същество един ден, могат да съхранят или да разрушат средата в която живее самият той и приятелите му. Той не е склонен да извърши подобно нещо. Да бъдеш добър или лош в живота е въпрос на избор!