Докосване до мъдростта на баба и дядо

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon
17/07/2018 - 14:30

 

   „Бабо, дядо, я кажете!

С ум и разум ни дарете!...“

 

Прекрасно е, когато в училище се дава свобода за избор  на широки възможности за стимулиране на инициативата, желанието и готовността за учене, като не се  забравя, че играта съпровожда ученето, а радостта – детската мотивация.

В живота на децата ролята на бабите и дядовците е не по-малка от тази на родителите. Независимо от пола на детето, прародителите също  се стремят да научат наследниците си да бъдат творци, изобретатели, учители и приключенци. Докосвайки се до мъдростта на своите баби и дядовци, децата се зареждат с обич и родолюбие, успяват да съхранят ценностите на възрастните, тяхната отговорност и родова памет.

„Любимата приказка на моята баба“, така децата нарекоха интересния час, в който гости бяха техните баби. Носейки книжки с позабравени български народни приказки, бабите бяха посрещнати с възторг и усмивки в класната стая. И така започна вълшебството, първо четоха и разказваха големите, след тях учениците рисуваха и разказваха за своите любими приказни герои. Оживяваха принцеси, вълшебници, крале и кралици и сякаш чудатостите нямаха край… Чудни, любими приказки на баби, майки и деца. Усмихнат час, запомнящ се, интересен и неповторим!

    

Вдъхновени от старите български приказки децата с желание се включиха в инициативата да изработят свои фолклорни кукли, които донесоха много усмивки и празнично настроение. Куклите са емблематични фолклорни сувенири, които разказват за българските традиции, култура и дух. Ето защо са изключително важни и интересни и въпрос на чест е всяка баба да изработи и подари кукла на своята внучка.

Учениците с желание се включиха в работилничка, която сами нарекоха "Седянка" и изработиха фолклорни кукли. Бабите разказаха за своите и за различни обредни кукли, които са свързани с благополучието, здравето, късмета и други.

 

                                                         

Всяка кукла, облечена в красива народна носия сякаш оживя и беше като мост между поколенията, събрала в себе си любовта, прекрасната емоция и скъп спомен за незабравимо преживяване.

  

„Хайде, дядо, разкажи ми“, един урок изпълнен с вълнение и погледи, изпълнени с възхищение към добрия дядо и прекрасното внуче. Изключително емоционален урок, в който въпросите и игрите сякаш нямаха край.  

Дядо, разкажи ни…за твоята най-голяма беля, за твоето куче или коте, как си написал първите си букви и кой ти беше любимия учител…внуците питат ли питат, сякаш въпросите нямат край и отговорите все не достигат.

След това се чува: МОЯТ ДЯДО Е: най–добър, най-усмихнат, най-умен, най–работлив, най-щедър и най-приказлив.

 

Игра „ОГЛЕДАЛО“ – застават дядо срещу внуче показват какво правят сутрин като станат и всеки имитира другия. Изводът е ясен: Искам да бъда като дядо – добър, умен, работлив и честен.

Какво прави сутрин дядо?

Какво правя сутрин  аз?

Мие се

Мия се

Бръсне се

  •  

Усмихва се

Усмихвам се

Прави гимнастика

Правя гимнастика

Говори по телефона

Говоря по телефона

Приготвя си чантата за работа

Приготвям си раницата за училище

Закусва

Закусвам

Излиза от къщи усмихнат

Излизам от къщи усмихнат

Излиза след целувка

Излизам след целувка

Маха с ръка за довиждане

Махам с ръка за довиждане

 

 

Проведените уроци с прародителите на децата отново затвърдиха идеята, че общуването между поколенията е важен  път и осъзнатост за израстването на детето като личност във всеки един миг; че спокойствието, разбирателството и усмивката е във всеки от нас и да обичаш и подадеш ръка е лесно, ако наистина  го пожелаеш.

Вярваме, че  споделените практики показват как училището може да се превърне в среда, която може да подкрепи не само децата, но и техните родители и обществеността.

 

Петя Попова и Стефка Николаева, старши учители в СУ „Николай Катранов“, град Свищов

Ако ви е харесала тази статия, запишете се за нашия бюлетин