Дислексия или диспраксия?!

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon

Светла Бенина, логопед и специален педагог

19/01/2015 - 10:45

Често задаван въпрос от учителите е: Какво е дислексия?  Какво е диспраксия? Имат ли връзка и по какво се различават?

Маркерите,  по които основно се определят дислексията и диспраксията са:

Дислексията е свързана със способността да се декодира писмен текст и се проявява с:

  • недобре развити умения за четене и писане
  • проблеми с оперирането с графични знаци
  • проблеми с изграждане на метапознанието и др.

За да се установи дислексия е необходимо детето да навлезе в периода на ограмотяване.

Диспраксията е нарушение, което засяга извършването на волеви движения и се проявява с:

  • с двигателно координационни трудности;
  • с трудности в грубата и фина моторика;
  • с дефицит в моторното планиране и др.

Затрудненията до които води това нарушение са свързани с умението да се планира и довежда докрай започнатото, да се подреждат приоритети.

Доказано е, че хората имащи обучителни затруднения често имат нарушения в  моториката.

 И при двете състояния- дислексия/диспраксия се изключва интелектуален дефицит.

Двете състояния (дислексия, диспраксия) имат повече прилики,  отколкото разлики. Трудно се разграничават едно от друго. Много често двете състояния се представят в специфични обучителни затруднения при учениците.

Често дислексията е съпътствана от диспраксия.

Двете състояния почти не се срещат в чисто състояние.

Таблицата показва относителното деление на дислексия/диспраксия.

 

  • Класическа дислексия
  • Класическа  диспраксия
  • трудности в обработката на символичните знаци;
  •  затруднение да се научат да четат и пишат;
  • затруднения с  усещането на фонемата  или първоначалната разграничение на звуците;
  •  затруднения в придобиването на езика, намиране на дума или семантично (свързани със значението) трудности;

Когнитивни слабости:

  1. лоша дългосрочна вербална памет;
  2. лошa работна памет;
  3. бедни причинно-следствени  умения и причинно-следствената  памет;
  4. трудности със слуховото и/или визуално възприятие и памет;
  5. слабо разпознаване на ляво / дясно
  6. намалена способност на лявото полукълбо;
  • двигателно-координационни трудности;
  • трудности с обща и фина моторика;
  • показват значителни проблеми с възприятието;
  • бъркане на ляво/дясно;
  • лоши способности за осезателно (тактилно) възприятие;
  • лоша координация  око-ръка;
  •  слаба работна памет;
  •  бедни причинно-следствени умения;
  • лоша краткосрочна визуална или звукова памет;
  • лоша вербална памет и лоша памет за вербални инструкции;
  • усетна агнозия (загуба на "усещането на пръстите" или интуитивно познание на пръстите на ръцете;
  • тенденция към слабост в дясното полукълбо или „незрялост" и с относителна сила на лявото полукълбо

 

По–долу накратко са представени общи за двете състояния (дислексия, диспраксия) дефицити, които се проявяват при изучаването на математиката.
Учащите с дислексия и с диспраксия  често имат проблеми с овладяване на математическите умения. Затрудненията са от гледна точка на това, как те обработват определен брой задачи ( напр. в математика).

Слабата работната памет оказва влияние върху обучението по математика като на първо място са линейните или стъпка по стъпка процеси, които включват запомнянето на няколко части на информация в работната памет по едно и също време. Децата със затруднения в ученето често губят следата на това, което правят, забравят каква е била първоначалната задача или забравят инструкциите на учителя. "Бихте ли ми казали: Каква беше сумата още веднъж?" е класически въпрос на човек с  "дислексия" или "диспраксия".

Слаба дългосрочна памет: изразява се в затруднения да автоматизират математичеси факти и математически процедури (т.е. факти свързани с изваждане или умножение, или начина, по който да се сумират числата).

Причинно-следствени проблеми: обхващат редица комплексно взаимосвързани области:

1. Бройна и числова система:

Има много умения, които детето трябва да овладее преди да навлезе в периода на ограмотяването и изучаването на бройна и числова система. Преди да минат през стадии на обучение как да се брои, децата трябва да намерят смисъл в броенето и групирането на числата и трябва да се научат да използват сложни последователности от определен брой думи.

Способността да брои включва отбелязващи думи към последователности от обекти. Спомняйки си последователности от думи и виждайки модели в рамките на тези последователности е ключов аспект при ученето да се разберат сложните структури на бройната система.

Много деца с дислексия и диспраксия се научават да броят по-късно от връстниците си и не успяват да разберат структурите на бройната система.

 В резултат на това те имат трудност при декодиране на големи числа и имат проблеми при изчисляването на задачи наум и писмено с големи числа.

2. Последователност от инструкции:

 Много  деца с дислексия и диспраксия имат затруднение при запомнянето на последователност от вербални инструкции. Всички изчисления с по-големи числа включват извършването на последователност от стъпки.

Стандартните методи за изчисление се преподават „процедурно" или като поредица от вербални инструкции (Първо, можете да направите това, после правите това, когато направите това, следващото, тогава ...)

Вследствие на това стандартните методи са особено трудни за изучаване за децата с дислексия и диспраксия. Често родители и учители прибягват към преподаването на методи за пресмятане наум с учене наизуст, с повтаряне на глас.

 Хубаво е децата да се учат да пресмятат наум по нови методи, които са относително лесни за разбиране и не изискват да се преподават  „по рецепта" .

3. Бъркане на посоките:

Понякога децата бъркат написаните цифри (например "2" и "6"), трудностите с посоките обикновено оказват значително влияние, когато трябва да се четат или декодират двуцифрени числа, и да бъдат написани или кодирани.

Бройната система е структурно различна във втората десетица, между 10 и 20,  и това затруднява децата да определят коя цифра в двуцифреното число да се каже или напише първа. Тези трудности се проявяват, ако децата бъркат посоката или „позицията”( 16/61, 12/21 и др.).

За тях е трудно да разберат начина на пресмятане, (когато числата са написани в колона), защото при четене на числата ние ги четем отляво надясно, но при пресмятане, пресмятаме като започваме отдясно наляво.

При процедури за изваждане със заемане, децата трябва да се движат наляво и надясно и се озовават в изключително трудни ситуации. При умножение „пресечените" изисквания за посока и изисквания „умножение на кръст и стъпка надолу” затрудняват много учениците с дислексия и диспраксия.

4. Скорост на работа при словесна и писмена работа:

Децата с дислексия/диспраксия са склонни да обработват по-бавно постъпващата информация.

Ако от тях се изисква да дават бързи отговори на въпроси, свързани с математически факти, или да извършват бързо изчисления наум, се получава ефект на намаляване на способността да мисли.

Затрудненията с работната памет, дефицитът на вниманието и тревожността водят до забавяне в преработката и извличането на информация, което означава, че тези ученици ще завършват писмена работа по-бавно и ще извършват по-малко работа, отколкото техните връстници.

 

5. Слаба способност за обобщаване. Децата с дислексия/диспраксия показават:

Слаба страна: слаба способност за припомняне на факти  

Силна страна: бързо схващат принципите на логико-математическите стратегии за изчисление, в състояние са да измислят начини за изчисления на трудните за тях пресмятания.

Често пъти в начален етап на обучение децата с дислексия/диспраксия могат да бъдат особено праволинейни в мисленето, защото виждат цифрите и изчисленията в елементарен вид базиран на едноцифрени числа.

Слабото разбиране на числата и връзките между тях (което е в основата на слабата способност за обобщаване) е причина да не правят пренос на познати, стандартни начини за пресмятане при решаването на непознати или предизвикателни задачи.

Често имат трудности при разбирането коя операция участва в смесена текстова задача.

При задачи наум, децата с дислексия и диспраксия често не успяват да изберат подходяща стратегия за „пресмятане" наум. В тези случаи, някои деца с дислексия и диспраксия могат да бъдат толкова объркани, че да не могат да преценят от къде да започнат.

Разграничаване на силните и слабите страни:

Дислексичната личност е интересна при обучение по математика.

Често децата с дислексия трудно си припомнят факти, но много от тях са добри в „мисленето". Някои деца с дислексия решават някои математически задачи неимоверно бързо и без да изглежда така, че  правят много изчисления. Докато трудностите за извличане на факти могат да забавят  пресмятането, някои деца с дислексия бързо схващат принципите на логико-математическите стратегии за изчисление.

С подходящата подкрепа, те са в състояние да измислят нови начини за изчисление на трудните за тях пресмятания.

Обикновено децата с дислексия, които са добри "мислители" не са в състояние да обяснят методите, които те използват, за да направят изчислението или решат текстовите задачи. Тъй като те работят интуитивно, често не са в състояние да запишат/обяснат своите методи на пресмятане. Техните отговори често са неточни, защото тяхното знание за точните факти е ограничено.

 

Какво е важно да знае учителят/родителят  при учене на математика?

  • От изключително значение е при въвеждане на детето в областта на математиката е да се обърне особено внимание за боравене и разпознаване на количествата и съответно към свързването на количествата с цифрите. За тази цел е необходимо на учениците с дислексия/диспраксия да се осигурява достъп до боравене с конкретни материали, с цел да разберат всички концептуални и изчислителни аспекти на математиката;
  • Да се убедите, че учениците с дислексия/диспраксия разбират езиковите и символни аспекти на математиката;
  • Да се преподава по структуриран начин ( т.е. да са на място в рамките на всяка тема, методите на преподаване да са съвместими  с разбирането).

 

Инструменти, които дават възможност да се намери смисъл в числата и учениците да мислят математически включва:

  • Конкретни предмети и материал;
  • Абстрактни пространствено-числови модели.

 

Снимка: Pixabay.com

Ако ви е харесала тази статия, запишете се за нашия бюлетин