Какво трябва да знаем при работа с ученик с увреден слух

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon

Радка Пелтекова - ресурсен учител, слухово-речеви рехабилитатор

27/09/2017 - 14:00

Като продължение на Международната седмица на глухите /18-24 септември 2017 г./, която премина под надслов „Пълноценно включване чрез жестов език“, споделяме с Вас този текст и се надяваме да улесни както Вашата работа, така и ежедневието на децата в училище.

 

Ученик с увреден слух в общообразователно училище

Много е важно както родителите на детето с увреден слух, така и специалистите и педагозите, работещи с него към момента на записване в първи клас, да обединят усилия в намиране на най-подходящото училище, в което то да продължи образованието си. Най-ефективно е като се ръководят само и единствено от мисълта за най-доброто за детето и търсят възможност за развие на силните му страни и умения за самостоятелен живот.

Въпрос на избор на родителя е къде да запише детето си - дали  в общообразователно училище или в специално училище за деца с увреден слух, които в България са само 3 на брой и се намират във София, Пловдив и Търговище. Трудно е за родителите да отделят децата си от себе си още от 1-ви клас. За предпочитане е детето да бъде със семейството си. Някои родители правят избора да се преместят в единия от трите града, а други искат децата им да могат да учат в общообразователните училища в родните си градове.

 При избора на общообразователно училище има важни фактори, които да се вземат предвид:

  • има ли училището добри практики с други ученици с увреден слух и специални технически средства;
  • училището разполага ли със специалисти, макар и външни, които да работят с детето (ресурсен учител, слухово-речеви рехабилитатор, психолог);
  • има ли деца от приятелския кръг на ученика или братя и сестри, които са в това училище или предстои да учат там.

Повече за осигуряване на допълнителна подкрепа за личностно развитие на децата и учениците с увреден слух може да прочетете в Наредбата за приобщаващо образование Раздел II Осигуряване на допълнителна подкрепа за личностно развитие на децата и учениците.

 

Какво трябва да знаем при работа с ученик с увреден слух?

Вероятността в педагогическата си практика началният учител да обучава дете с увреден слух е доста голяма. Установено, е че увреждането на слуха засяга един на девет души. То може да бъде вродено състояние, но е възможно и да възникне по всяко време от живота на човек.

Според началото на настъпване глухотата може да бъде:

  • Наследствена – най-често с автозомно-доминантна генеза;
  • Вродена - функциите на слуха се засягат по време на бременността или на раждането;
  • Придобита – вследствие на редица заболявания и състояния, прием на ототоксични медикаменти, професионално обусловена, травма в областта на ухото и други.

Ако определяме глухотата в зависимост от развитието на речта на детето, тя може да бъде:

  • Прелингвална – прелингвалната слухова загуба затруднява развитието на речта, тъй като се появява преди формирането ѝ.
  • Постлингвална – отключва се след като детето започне да говори.

А според засягането на слуховия анализатор глухотата бива:

  • Едностранна - загуба на слуха, която засяга само едното ухо, докато другото ухо има нормален слух или лека форма на загуба на слуха.
  • Двустранна - загуба на слуха, която засяга и двете уши.

Глухотата не винаги е пълна. Тя има различни степени на загуба на слуха.

  • социално адекватен слух - при него не настъпват затруднения в развитието на речта в общуването и при изпълнението на ежедневни дейности и учене.
  • тежко чуване - детето изпитва затруднение в общуването, не е възможно чуването на тих говор, но е възможно възприемането на силен говор от близки разстояния. В зависимост от степента на намаление на слуха детето може да има леки говорни дефекти, по-късно проговаряне, аграматична реч, беден речник или спиране развитието на речта. Характерно, е че в процеса на комуникация при тази загуба на слуха децата засилено използват зрителния си анализатор и развиват отчитането на говор по устни.
  • практическа глухота - детето не възприема човешката реч при нормални условия, но е възможно възприемането ѝ чрез слухов апарат. При прелингвалното засягане на слуха, детето проговаря много по-късно, има бедна устна реч, аграматична, следи с поглед лицето на говорещия, използва мимика и жест.
  • глухота - при деца с такава загуба на слуха е от изключителна важност ранната диагностика, рехабилитация и слухопротезиране. Слухопротезирането може да бъде със слухов апарат или кохлеарен имплант.

 

Как да се случи подкрепата в училище

Ключов елемент на подкрепата е сътрудничеството между учителите и специалистите в училището. Участието на родителите в този екип също е неизменна част от процеса, тъй като родителите са онези, които най-добре познават детето и могат да предоставят достатъчно точна информация, която да улесни живота му в новата среда.

В началото на учебната година най–важното е учителят да разкаже по подходящ начин на децата в класа за новия ученик и начините, по които той предпочита и умее да общува – напр. някои деца използват изцяло жестов език, други могат да четат по устни и затова е необходимо, когато говорим с тях, да сме лице в лице с тях така, че да могат да виждат лицето ни ясно, възможно е някои деца да могат да говорят и да използват устна реч в комбинация с жестов език и др. Това изясняване на възможните и предпочитаните начини на комуникация е първата стъпка, която гарантира детето да не изпадне в социална изолация от чуващите си връстници.

Опитвайте да включвате ученика във всички възможни дейности и да адаптирате някои така, че да са достъпни и за него – напр. много деца с увреден слух обичат музиката – тя става достъпна за тях по различен начин, напр., през вибрациите на колоните. Затова позволете на детето да опре ръката си до колонката и да усети музиката по време на часа по музика. Планирайте час на класа, в който като част от по-обща тема да поговорите за разнообразните способности и талантите на хората. Окуражете всички деца да виждат в един човек преди всичко това, което той умее и прави с удоволствие, и едва след това нещата, които го затрудняват, както и да се замислят как могат да се включат в преодоляването на бариерите пред общуването и участието на своите съученици и приятели.

Ако детето е слухопротезирано (носи слухов апарат или кохлеарен имплант) се подгответе технически – разберете от родителите как да смените батерията при необходимост, как да проверявате дали апаратът или имплантът работи добре. Изискавайте от детето да бъде през целия ден с апаратите си и да не ги сваля и изключва. Ако поради плуване или други дейности се налага апаратите да се свалят, да бъдат прибрани в специалните кутийки и изключени. Обяснете на децата какво представлява използваното от съученика им техническо средство като им го покажете от близо и на картинки. Поговорете за какво да внимават, когато общуват със своя съученик.

Кохлеарният имплат предизвиква силно интереса на децата, когато го виждат за първи път. Той е електронно устройство, което помага на загубилите слуха си да чуват. Има външни и вътрешни части. Имплантът не възвръща нормалния слух, а само го имитира, като стимулира директно слуховия нерв с електрически импулси.

Ако детето има слухов апарат, и съответно система за усилване на звука в час, също се запознайте с функциите им.

Ако формата на комуникация на детето е използването на жестов език, отделете време и научете няколко основни жеста, като стъпка към приобщаването. Тези жестове може да използвате и при комуникацията си с родителите на децата, в случай че и те са с увреден слух. (Трябва да се има предвид, че езикът на знаците e почти напълно независим от устната реч. Освен това всяка държава си има свой жесто-мимичен език. Вярно е, че хората с увреден слух от различните държави бързо уеднаквяват жестовете и се разбират, но е и факт, че по света има над 300 вида жесто-мимичен език. В някои области на една държава има разлики в жестовете, нещо като диалектите при устната реч.)

Децата са доста по-гъвкави и адаптивни от нас възрастните. Използвайте този факт и с помощта на класа и предложените жестове изработете табло/проект, което да поставите в стаята. Може да включите и видеа. Ако имате сурдопедагог в училище, подгответе заедно подходящи клипчета, които класът да изгледа.

Азбуката

Хората с увреден слух си имат и своя азбука. Тя се нарича дактилна азбука и представлява изобразяване на буквите с пръстите на ръцете. На всяка буква от българската азбука отговаря един пръстов знак, наречен дактилема. Българската дактилна азбука съществува в едноръчен и двуръчен вариант, но за учебни условия се предпочита едноръчната. Създадена е за хора с увреден слух, за да представи нагледно звуковете и буквите. При оформянето на дактилемите се включва движение, кинестетични и тактилни усещания, зрителни възприятия, което е допълнителна опора за децата при усвояването на връзката звук-буква. Дактилемите представляват комбинация от позицията и движението на пръстите и ръката, повечето от тях наподобяват формата на буквите. Децата от класа могат лесно да усвоят дактилната азбука и да я използват като допълнителна опора при усвояването на писмените знаци.

На картинката е изобразено графично представяне на дактилната азбука (някои знаци изглеждат еднакви, но смисловата разлика идва от движението на ръката):

 

Варианти за видео представяне на дактилната азбука:

 

 

 

Ако ви е харесала тази статия, запишете се за нашия бюлетин