Стилове на учене

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon
13/02/2018 - 09:45

Вероятно през годините сте развили свои стратегии за учене, които са направили самия процес по-успешен. Безспорен факт е, че за по-лесно и ефективно учене е необходимо да разберем какви са нашите силни страни и да използваме именно тях.

Напоследък учените започват да обръщат по-голямо внимание на компоненти на обучителния процес, върху които както учениците, така и учителите имат по-голям контрол – училищна среда, преподавателски техники и стратегии,  управление на времето, придобиване на умения за саморефлексия.

Ние  бихме искали да разгледаме един друг аспект на ученето, а именно стилът на учене, който е напълно независим от останалите компоненти.  Той се формира още в най-ранна детска възраст (Saracho,1988). Това е начинът, по който всеки приема, преработва, съхранява и възпроизвежда информация най-ефективно. Всеки учи най-добре по определен начин, който може да бъде напълно различен от този, по който учи неговият приятел, съученик, дори родител. Стилът на учене е част от човека, така както темпераментът, той е част от неговата индивидуалност. Повечето изследователи застават зад тезата, че няма как да бъде променен. Други пък смятат, че все пак стилът на учене може да се модифицира с времето, но съвсем слабо и то под влияние на съвкупност от фактори.

Една от дефинициите гласи: „Стилът на учене представлява сравнително стабилна характестика на личността  и изразява  предпочитание към начините на възприемане и преработка на информацията, която постъпва от средата.“(Tennant, 1988).

Всеки човек развива последователен набор от поведения или подходи към ученето. Те са свързани с три процеса, които формират и различията в стиловете:

  • познание - как се придобива знанието
  • осмисляне - как се преработва знанието
  • мотивация и емоции - включва ценности и тип емоционалност

Стилът на учене се обособява в най-ранно детство, като до голяма степен се базира на личностните особености и психологичния тип на човека. Зависи също и от културните различия. Наблюдават се минимални различия между момичетата и момчетата при стратегиите, които те използват за учене.

Стилът на учене не бива да се бърка с нивото на когнитивни възможности на учениците.  Например двама ученици, които имат различни когнитивни възможности,  могат да имат еднакъв когнитивен стил, да учат  най-лесно и най-ефективно по един и същ начин, но просто да постигат различни резултати. Различните нива на постижения се дължат на други фактори.

Според различните теории, съществуват над 70 типологии на стиловете на учене.

Теорията на Карл Юнг  може да се смята като основополагаща за определянето на различните познавателни стилове. Той обособява различни типове хора според техните нагласи и темпераментовите им особености:  

  • екстраверти - по-лесно насочват вниманието си към обектите и хората от външната среда.
  • интроверти - ориентирани са към вътрешния свят.

Според Юнг хората възприемат и си взаимодействат със заобикалящата среда по различни начини на 2 нива:

  • Възприемане, което включва усещане и интуиция (преживявания спрямо вътрешния свят). Предпочитат непрекъснатия поток от информация, отворени са към нови факти и промяна, изследователски ориентирани.
  • Разсъждение, включва мислене и чувства (предпочитанията към използване на процесите на мислене и преживяване спрямо външния свят). Те са добри във вземането на решения, планирането на дейности, преценките и разсъжденията.

В крайния си вариант тези модели са представени 4 противоположни двойки:

  • екстраверсия - интроверсия
  • възприемане - разсъждение
  • усещане - интуиция
  • мислене - чувстване

Според това как се комбинират моделите от 4-те противоположни двойки, Майер и Бригс (Myers, Briggs, 1978) обособяват 16 възможни психологични стила.

Възможни са и различни комбинации между усещане-интуиция, мислене и чувстване, а хората според стила си на учене се характеризират със следното:

1) усещане-мислене – хората с този стил на учене предпочитат да учат като старателно организират информацията за факти и периодично си я напомнят. Предпочитат да работят по един или по двойки, като учителят е във фокуса на обучението. Имат нужда от честа обратна връзка.

2) интуиция-мислене – сортират информацията, анализират и правят изводи. Предпочитат да са част от екипи, в които ще се създаде атмосфера на дебат. Имат нужда от не много честа, но ясна обратна връзка

3) усещане-чувстване – учат най-лесно чрез групова работа и задачи, в които се включват. Предпочитат да работят в групи или двойки, като си помагат взаимно. Имат нужда от честа и бърза обратна връзка, относно усилията, които с положили

4 )интуиция-чувстване – учат най-лесно чрез изпълнение на задачи и проекти, които включват въображение и новаторство. Предпочитат да работят групирани по интереси и да създадат свой продукт, учителят служи като ресурс.Имат нужда по-рядко от обратна връзка, но с акцент върху ценността и уникалността на изпълнението.

 

През далечната 1976 год.  Дейвид Колб опрeделя различни стилове на учене. Обособява 2 отделни направления, като ги разделя 2 по 2 в противоположни категории:

  • Активисти (активно приемат и преработват информацията) и рефлектори (по-пасивни, „отговарят“ на информацията)
  • Теоритици (преработват информацията логически и аналитично) и прагматици (фокусират се върху действието и изпълнението на задачата)

Колб (Colb, 1998) въвежда понятието “учебен цикъл“ и разграничава четири фази в учебния процес. Според него всяка фаза изисква различни умения.

  1. Конкретен опит. Това е натрупване на опит от лични преживявания.
  2. Рефлексивно наблюдение и размишление. Размишлението се получава на базата на конкретното преживяване.
  3. Абстрактно мислене (концептуализация). Събирането на  наблюдения и  превръщането им в теоретични модели.
  4. Активно експериментиране. Въз основа на наученото се създават нови идеи или измислят нови планове и решения. След това се изпробват в пракиката.

Колб разграничава четири стила на учене, които произтичат от комбинация от две от общо четирите фази в учебния цикъл (Kolb, 2005):

  • Мечтателят: конкретен опит/ наблюдение и размишление
  • Мислителят: наблюдение и размишление/абстрактно мислене
  • Вземащият решения: абстрактно мислене/активно експериментиране
  • Изпълнителят: активно експериментиране/конкретен опит

Базирайки се на теорията на Колб, през 1986 г. други двама учени - Хъни и Мамфорд , разработват Въпросник за стила на учене (LSQ – Learning Style Questionnaire/Honey and Mumford's Learning Styles Questionnaire), който става един от най-популярните инструменти за изследване.

Съществува и модел за разграничаване на стила за учене според начините на преработката на информация. Според Силверман и Фелдър хората условно могат да се разделят в 5 различни групи:

1) Какъв вид информация учащият предпочита да възприема - сетивна или интуитивна.

2) Чрез кои анализатори външната информация се възприема най-добре – визуално (картинка) или вербално (говорене, слушане на текст).

3) Коя организация на учебното съдържание е най-предпочитана – индуктивна/дедуктивна.

4) Как се преработва информацията – активно или рефлекторно.

5) Какъв е пътят на разбирането и осмислянето - на части (постепенно) или цялостно (холистичен подход).

 

През последното десетилетие се налага модел, който дефинира стила на учене на 2 нива:

  • холистичен-аналитичен стил – отнася се до това дали определен индивид преработва информацията на части или като единна цялост.
  • вербално-образен стил – показва дали учещият преработва информацията вербално  или си представя картини.

Тези катерории са по-подробно обяснени от  Райдинг и Рейнър(1998).

 

Съществуват и класификации, които определят стила на учене според типа интелигентност, базирани на Теорията на множествената интелигентност на Хауърд Гарднър.

 

Стилът на учене и представянето в училище

Стилът на учене е важен за образованието в няколко аспекта:

1. Влияе на представянето в училище.

Например, ако на дете, което има по-скоро визуален стил на учене, материалът се представи както текстово, така  и структуриран в таблица и/или с картинки, успеваемостта ще се увеличи с до 50 %. Постиженията обаче няма да се подобрят при дете, което има вербален стил на учене.

2. Има отношение към поведението на ученика.

Изследвания на Райдинг и Бъртън (Riding and Burton, 1998) показват, че стилът на учене има значение за поведението в класната стая. Резултатите посочват, че проблемното поведение е по-често срещано при момчетата, отколкото при момичетата и това се дължи на факта, че момчетата имат холистичен или вербално-холистичен стил, което е причина за това да изпитват емоционални или поведенчески трудности. Децата с холистичен стил (те подхождат „от общото към частното“) демонстрират в по-висока степен проблемно поведение от тези с аналитичен стил( Riding and Craig, 1999).

3. Съотнася се към стила на преподаване от учителя.

Начинът, по който учителите преподават е всъщност отражение на техния собствен стил на учене. И той най-вероятно не е подходящ за някои от децата в класа.

Често се фокусираме върху словесната комуникация и словесните инструкции. Не бива да забравяме, че децата учат с всички свои сетива, чрез различни стимули. Ето защо е необходимо учителите да включат в преподаването си широк спектър от техники, за да достигнат до повече ученици.

 

В следващата наша статия по темата фокусът ще бъде върху стиловете на учене и преподаването.

 

Снимка: www.pixabay.com

Виктория Бъчварова, Център за приобщаващо образование

Ако ви е харесала тази статия, запишете се за нашия бюлетин