Изследване на приобщаващата педагогика

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon

Проф. Лани Флориан, Единбургски университет, Шотландия; консултант на Център за приобщаващо образование по проект "Училището е и мое право".

10/10/2017 - 09:45

През годините достигнахме до извода, че основното предизвикателство, пред което са изправени учителите, които искат  да бъдат наистина приобщаващи, е как да уважават и да се отнасят към различията по начин, който да включва всички ученици, а не да ги изключва от обичайни ежедневни дейности, които се случват в класната стая (Флориан, 2007). И все пак, посрещането на това предизвикателство поставя висок стандарт за приобщаваща практика, тъй като насочването на наличните ресурси на преподаването, така че те да обхванат всички ученици е комплексен и сложен педагогически процес. Той изисква промяна в преподаването от подход, който работи за повечето ученици, и друг, паралелен подход, който работи за различните ученици, изпитващи трудности, към единен подход, който  включва развитието на цялата общност от ученици и който се характеризира с възможности за обучение, достъпни за всички, така че всеки един от учениците да може да участва в училищния живот (Флориан & Линклейтър, 2009).

Успяхме да идентифицираме няколко стратегии, които да  отговарят на стандартите ни за приобщаваща педагогика  и да покриват критериите ни за разбиране на индивидуалните различия и едновременно изключват стигматизацията на учениците. Това е показано в Таблица 1, където подходът на приобщаващата педагогика контрастира на фона на подхода на допълнителните (специалните) потребности  в приобщаващото образование. Както е показано, приобщаващата педагогика не е дефинирана  като избор на различна стратегия, а като използване на наличната стратегия. Докато подходът на допълнителните (специалните) потребности се фокусира единствено върху ученика, определен като нуждаещ се от допълнителна подкрепа, то подходъд на приобщаващата педагогика се фокусира върху всеки един ученик в класната стая. Двата примера, които избрахме от набора ни с информация, са представени в Таблица 1. Те са описани от учителите, които ги използваха като: „избор в работата“ и „зона за игри“.

 

Подход на допълнителните потребности спрямо Подход на приобщаващата педагогика:

 

Стратегия

Подход на допълнителните потребности и приобщаване:Повечето деца и някои деца

Подход на приобщаващата педагогика: Всички деца

Избор в работата

Учителите се консултират със своите колеги за това как да диференцират обучението си, така че да посрещнат нуждите на учениците със специални образователни потребности.

Доказателство в подкрепа на приобщаването: Всички ученици работят на ниво, което е подходящо за тях, но със задачи, които предварително са били избрани за тях, за да отговорят на индивидуалните им потребности. Един ученик работи отделно с подкрепата на асистент на учителя. На други ученици са дадени за изпълнение по-малко и по-лесни задачи.

Доказателство в подкрепа на изключването: Учениците си дават сметка, че задачите им в клас са предварително определени с различни нива на трудност за всеки, въз основа на техните възможности. Те знаят кои ученици са умни и кои не. Те виждат, че някои ученици не могат да изпълняват задачите без допълнителна подкрепа от възрастен, докато за други се счита, че не се нуждаят от допълнителна помощ. Съществува предварителна нагласа, че учителят е задал задачите на „подходящото ниво”, като е поставил предварително ограничение за очакванията си за някои от учениците.

Учениците избират как, къде и с кого да учат.

 

Учителите създават възможности в процеса на учене и се допитват до всеки ученик как биха могли да му помогнат.

 

Учителите създават възможности, които насърчават учениците да работят в различни групи.

 

Учителите се консултират със своите колеги, включително и с тези, които осигуряват специална подкрепа и споделят идеи за преподаване и учене

 

На учениците се има доверие, че могат да правят добър избор за своето учене.

В зоната за игри

Зоната за игри е част от класната стая, в която са създадени възможности за различни игри. Учителите избират игрите, които са подходящи за нуждите на всяко дете.

Доказателство в подкрепа на приобщаването: Вместо да излезе от класната стая и да отиде в стаята за физическа терапия и рехабилитация, ученик с детска церебрална парализа прави физически упражнения, които подпомагат моториката на място. Учителят и/или асистентът му помагат за упражненията в зоната за игри в свободното време, така че той да не пропуска другите групови занимания.

Доказателство в подкрепа на изключването: Ученикът с детска церебрална парализа остава в класната стая за целя ден, но няма възможност да играе с другите деца. Има опасение, че неговият речник не се развива, тъй като той не говори при лекаря.

Зоната за игри е място, където  детето само направлява своето учене. Докато е наблюдавал как ученик с детска церебрална парализа използва това време, учителят е имал възможност да забележи, че ученикът разговаря, когато иска, защото не е принуждаван да го прави. Като резултат от това, че ученикът сам е избрал заниманията си в зоната за игри, докато учителят само го е наблюдавал, е било възможно да се забележи напредък, който при други обстоятелства би останал незабелязан.

 

Florian, L & Black-Hawkins, K. (2011) British Educational Research Journal, vol. 37, 5, Oct. 2011, pp. 813-828

Ако ви е харесала тази статия, запишете се за нашия бюлетин