Приобщаващи ценности в клас и добротворчество

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon
04/05/2017 - 14:00

С удоволствие ще споделя с Вас моменти от живота на моите ученици от 2 „г“ клас при ОУ „Никола Йонков Вапцаров“, гр. Казанлък. Те са 16 невероятно добри и възпитани деца, с които професията ме събра случайно. Нито те са ме избирали, нито аз съм ги познавала, но обичта между нас е от мига на първата ни среща на 15.09.2015 г. Видяхме се за пръв път в училищния двор и се преоткриваме всеки ден, в който сме заедно.

Работата ми с тях и техните родители е удоволствие. Трудно се описва с думи чудесния екип, който създадохме. Трябва да сте част от него, за да го усетите. Безрезервната подкрепа на родителите ни дава възможност да разгръщаме силите си в различни посоки и го правим.

Най-голямото предизвикателство за мен, като класен ръководител беше, когато разбрах, че в класа ще има дете със специални образователни потребности (детска церебрална парализа), което ще има нужда от непрекъснатата ми помощ. За мен това означаваше, че останалите деца ще трябва много бързо да се научат на самостоятелност. Притесних се. Твърде мънички бяха, за да осъзнаят, че и за тях ще съм това, което и за детето със специални образователни потребности (заради непрекъснатата нужда от подкрепа), но че и аз самата ще се нуждая от тяхната помощ.

Започнах бавно и внимателно, използвайки моменти от нашето ежедневие, да показвам, че трудното придвижване на съученика им не е повод да гледаме на него като на „различен“. Започнахме да се опознаваме посредством игри за приобщаване. След известен период от време те вече не ми позволяваха да помагам аз, а започнаха да си „запазват“ ред за помагане. Бях силно впечатлена от атмосферата и отношението на толерантност в класа, защото и аз се учех заедно с тях. Самите деца и до днес му помагат, включват го във всички игри и дейности или му показват, че греши, така, както го правят помежду си. Това ми доказа, че съм на прав път, а децата израснаха много бързо.

Едновременно с това започнах да използвам платформата за положителна мотивация ClassDojo. Чрез нея ежедневно информирам родителите за работата и дисциплината на децата през учебния ден. Тази платформа ми позволява да отбелязвам и най-малкия напредък или постижение. Положителните оценки мотивират децата да са старателни, дисциплинирани, активни в часовете и извън тях. Ежеседмично родителите получават доклади, които системата генерира и които съдържат информация за живота ни в класната стая. Ежемесечно децата получават грамоти и сертификати, в които виждат напредъка си. Това им дава стимул да повишат активността си в една или друга посока и да подобрят резултатите си.

Всичко разказано до тук ми помогна да не допуснем агресията за член на нашия екип, за нас тя да е само тема за размисъл, когато обсъждаме някаква новина или случка, за която сме чули. Винаги извличаме поука. Това също е начин да изграждаме среда на взаимно уважение, взаимопомощ  и толерантност. Наистина често се използват тези думи и са вече клишета, но при нас съществуват – всеки ден аз благодаря на децата за това, че работя точно с тях. Винаги намирам време да благодаря и на родителите, защото те са в основата на нашия екип и заедно гледаме в една посока – към това децата да бъдат добри хора и да са добре образовани.

Разказвам Ви това, защото то определи посоката на работата ми с учениците и родителите. Още в първи клас заедно с децата обособихме кътче на доброто. В една кутия те по всяко време слагаха малки рисунки на добрините, които са извършили. Събирахме рисунките, обсъждахме ги всяка седмица, а накрая на месеца излъчвахме първенец с най-голям брой добрини. Предварително бяхме говорили  за това какво е добро – всяка помощ у дома и в училище, всеки хвърлен отпадък на определеното място, всяка помощ към бездомно животно, всяко опазено дърво и т. н.

Колкото повече искаха да рисуват, толкова повече се стараеха да са добри хора без да го осъзнават дори. Разбираха го чак, когато обсъдехме всяка постъпка. Така се роди идеята ми вече във втори клас, която предложих на родителите и която бе подкрепена на сто процента – да научим децата не само да получават, но и да дават. Знаем, че обществото ни в голямата си част е консуматорско и това е начин да променим нещата, като започнем от най-малките неща с децата. Започнахме стъпка по стъпка, но чувствата, които се развихриха в нашата класна стая, направиха живота ни още по-интересен, а желанието на децата да идват на училище още по-голямо. Трудно се постига това, но нали е същността на нашата работа.

Станахме добротворци и участници в добротворчески мисии. Невероятно е какво даде това на децата – увереност, съпричастност, милосърдие.

Първата ни мисия беше за Коледа - "Подари коледни играчки за инициативата "Ангелска елха" във Варна“.  С помощта на родителите закупихме коледна украса, която изпратихме в град Варна на сдружение „Василица“. Самата украса е раздадена на бедни деца и на деца, които са с един родител.

Ето част от писмото, което получиха децата от сдружението: „Мили деца, целият свят отдава почит на добрата постъпка, всеки човек забелязва доброто в другия и всяко дете не забравя добрината, отправена към него. Вие постъпихте благородно, като помогнахте на други деца, които нямат равни възможности. Вие, мили пратеници на доброто, върнахте усмивките на бедни деца и им вдъхнахте вярата за Коледа……“. Емоциите, когато донесоха писмото в класната стая, не мога да опиша. Думите са слаби.

Втората ни мисия отново беше за Коледа – „Подкрепи приют за бездомни деца" на сдружение „Гаврош“. Започнахме да събираме храни и почистващи препарати, които изпратихме в приюта. Веднага получихме писмо и от там, както и договор за дарение. Това направи второкласниците изключително щастливи, защото знаят, че има бездомни деца, които страдат и имат нужда от помощ.

Третата ни мисия отново беше свързана с деца, но които са със специални образователни потребности – „Мартеничкова кампания 2017“ в Карин дом. Изработихме мартенички, които бяха продадени на благотворителни базари, а събраните средства са използвани за закупуване на материали и оборудване, подходящи за стимулиране на вестибуларните усещания на децата със сензорни дефицити. Оборудването ще подпомогне терапията на децата от аутистичния спектър, с множество увреждания, ДЦП, хиперактивност, дефицит на вниманието и др. Самите мартенички изработихме с материали, спечелени от участие в конкурс "Коледната украса във Вашата класна стая" на сайта Приобщи.се.

Четвъртата ни мисия е свързана с Великден  – „Направи великденски картички и украсa в подкрепа на деца със специални нужди“. Много време извън часовете отделиха децата, за да изработят великденските картички и венци. Работиха усърдно, а родителите също участваха, като закупиха готови декорации. Дарихме всичко това за инициативата на Фондация "I CAN TOO" за набиране на средства за деца със специални нужди. Знаем, че сме помогнали отново.

Във всяко начинание второкласниците участват с цялото си сърце, а родителите им са до нас.

Радвам се, че споделих тези моменти от нашия училищен живот, защото го правим доброволно и осъзнато. Не сме говорили с никого за това, защото знаем, че за доброто, което правиш, не се говори. Говори се за доброто, което са направили за теб. Но Вие трябва да знаете, че в Казанлък има такива деца.


 

Oще вдъхновение и идеи за дейности в училище можете да почерпите от сайта на г-жа Рачева и 2 "г" клас: http://pchelitsi.weebly.com/                       

 

Лилия Рачева, класен ръководител и 2 "г" клас, ОУ „Никола Йонков Вапцаров“, гр. Казанлък

Ако ви е харесала тази статия, запишете се за нашия бюлетин