Как да подкрепим развитието на детето в детската градина. Индивидуална програма

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon
28/01/2017 - 08:45

През ноември 2016 г. влезе в сила Държавният образователен стандарт за приобщаващо образование – ДОС ПО, който поставя на ново, по-високо ниво взаимоотношенията в училище, защото приобщаващото образование е преди всичко отношение. Въпреки това Стандартът, както и ЗПУО не отменят всичко започнато до момента и не „строят нова къща“, а се стремят да помогнат на училището да се открие, като подкрепяща институция в своя опит. Всяко училище има опит и вътрешни механизми за помагане, но те бяха преди всичко интуитивни и разчитаха на добрите сърца на учителите и работещите в него. Сега този опит се подрежда през призмата на роли и отговорности в училището без да изгуби от живата връзка с децата и между участниците. ЗПУО, както и ДОС ПО към него дават ориентири за практиката във всяка детска градина и всяко училище, така че приемането, ученето и участието на всички деца в училище да са възможни.

През следващите месеци тук, в нашата рубрика, нашият експерт в приобщаващото образование, училищния психолог и член на работната група по ЗПУО и ДОС ПО - Анет Маринова, ще се опита с да даде насоки за разрешаване на специфични случаи, така че участниците в тях да получат необходимата подкрепа.

Казусите представляват хипотетични случаи, които предлагаме за размисъл и с които вие, нашите читатели може да се сблъскате в своята практика, зад тях не стоят конкретни лица.

 

Структуриране на практиката на приобщаващо образование - казуси


КАЗУС 2:

Учителка в детска градина, която работи с деца със СОП. Тъй като децата не напредват, а учителката не знае дали те имат индивидуална програма, учителката е заплашена от уволнение.


 

На първо място е необходимо детската градина да има обща политика и регламенти за разпознаване и осигуряване на подкрепа за личностно развитие на децата. Тази политика би следвало да включва и въвличане на учителите в изготвянето на индивидуалната програма на децата, които получават ресурсна подкрепа.

Важно е да се реши въпроса със заплахата от уволнение. Успокояването на ситуацията може да дойде от разговор с директора на детската градина. Очевидно е, че в този случай учителката се нуждае от подкрепа в лицето на специалисти, към които може да се обърне за съдействие във връзка с конкретното дете.

Ако детската градина не разполага с допълнителни специалисти, то включването на такива от регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование е необходимата стъпка.

В този казус основното усилие трябва да бъде насочено към привличането на специалисти и създаването на екип, който да бъде на разположение и ресурс за децата в детската градина. Екипът помага както на детето, така и на учителката, и на другите възрастни, които участват в грижите и обучението. Създаването му, установяването на ясни процедури за свикване, провеждане на екипни срещи, осъществяване на съответни дейности свързани с оценка на потребности, допълнителни занимания с децата, запознаването и взаимодействието с родителите са основните елементи в изграждането на мрежата за подкрепящата работа.

Следващият важен момент е учителката да се информира за необходимостта от създаване на индивидуална програма за детето, ако такава не е изготвена; програмата ще даде възможност детето да напредва заедно с останалите деца, съобразно неговите възможности и да достигне пълния си потенциал.

Всяка програма съдържа цели, насочени към физическото, когнитивното, езиковото, емоционалното и социалното развитие на детето; както и методите за работа, членовете на екипа, необходимите ресурси и ролята на родителите. Тя включва също така и оценката на потребностите на детето, наблюденията в групата, определяне на приоритети, документиране на напредъка. Освен използване на конкретни познати методики за оценката на потребностите на детето, с новите образователни политики навлизат методи за интервюиране на детето, на родителите, както и наблюдението на учителите и специалистите  за начините на справяне и функционирането на детето. Това знание е ключово за оформяне на цялостната картина и познаване на спецификите.  Индивидуалните програми се създават с участието на всички ангажирани с детето, в отношения на сътрудничество и допълване в подхода на работа. Определянето на целите и на приоритетните нужди позволява подкрепата да бъде управлявана, а това се прави най-добре чрез следване на плана за действие.

Индивидуална програма също така е инструмент, чрез който всеки участник може да отразява своята работа, да проследява по прозрачен начин напредъка на детето, съобразно поставените в нея цели и да записва постиженията му. Споделянето с родителите позволява пълноценно ангажиране и хармонизиране на приносите на всеки.

Индивидуалните програми касаят добро познаване на ситуацията на всяко дете, оценяване на неговите потребности, осигуряване на необходимите ресурси за подкрепа и сътрудничеството с родителите. Детската градина трябва да развие помагаща практика чрез изработване на индивидуален подход към всяко дете в отговор на негови потребности и култура на взимане на решения за децата, базирана на взаимовръзките между участниците. Тази практика следва да се развива в посока на приемане на различието на всички деца, а не само включваща работа за специфични групи.

И нещо много важно, веднъж изграден, процесът на индивидуализиране на грижите и обучението се превръща в средство за планиране, преразглеждане и развиване на индивидуални програми за всяко дете, които се разгръщат чрез познаване на силните страни, интересите и стремежите на детето. В този смисъл няма две еднакви индивидуални програми.

Неблагоприятният психологически климат в случая, създаден от заплахата за уволнение на учителката говори за необходимост от запознаване на ръководството на детската градина с новите образователни регламенти за осигуряване и предоставяне на подкрепа за личностно развитие и споделената отговорност между всички участници на различните нива на участие, екипния подход в работата и във вземането на решения за подходите към децата.

Превръщането на философията на приобщаващото образование в конкретни практики е процес на трансформация на учебната среда, който се изработва и управлява от директора и учителите с помощта на специалистите и подходящите ресурси.

 

Снимка: www.pexels.com

Ако ви е харесала тази статия, запишете се за нашия бюлетин