Как да запазим ангажираността на децата към работата в клас

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon
25/06/2018 - 16:15

Когато учениците оставят умовете си да бъдат неактивни, те губят част от ценното време за учене. Ето десет хитри начина да ги накарате да вземат по-голямо участие в работата в клас.

Попадали ли сте на събрание на колектива, на което някои от колегите Ви, да го кажем по-меко, не обръщат внимание на случващото се- проверяват домашни, водят лични разговори, пишат есемеси?

Както всички знаем твърде добре, децата принципно не се различават много от възрастните: ако не са погълнати от това, което се случва, ще намерят нещо друго, което да ги заинтересува.

Да накарате всичките си ученици да бъдат съсредоточени, любознателни и готови за работа в началото на урока е достатъчно голямо предизвикателство. Също толкова голям проблем е, след като сте ги накарали да се съсредоточат върху урока, да наблюдавате как те постепенно губят вниманието си. В това няма нищо необичайно. В крайна сметка всеки, който трябва да седи през цялото време, през което се извършва някаква дълга рутинна процедура – включително представянето на урока от учител – рано или късно в някой момент ще загубят концентацията си и ще се разсеят напълно.

Освен това, ако не успеете да уловите и задържите вниманието на учениците в началото, то двигателят на ученето, който се опитвате да управлявате по лесен начин, дори няма да е включен на скорост.

От "неангажираното време" до активното учене

"Неангажираното време" пречи на учениците да учат и е заразно. То е съблазнително за тези, които работят, и ги кара да се чудят: „Защо аз да внимавам, след като другите не го правят?“

Стигнах до усещането, че "неангажираното време" е толкова пагубно за урока, че ще направя всичко възможно, за да предотвратя дори и намек за отпускане. Ако се стремите да постигнете максимално учене при всички Ваши ученици, то да разрешите на децата да разполагат с „неангажирано време“ изглежда като малко предателство – към самите Вас и към тях.

Активното учене и активното слушане, при които цялото внимание и старание на учениците са ангажирани в работа един с друг или с учителя, е противоположността на "неангажираното време". В книгата си Inspiring Active Learning (Вдъхновяване на активното учене), Merrill Harmon и Melanie Toth представят стълбичка, която описва четири нива на мотивацията на учениците.

Те наричат учениците от ниво 4 (най-ниското) – кръшкачи, тези от ниво 3 - апатични работници. По-близо до върха са отговорните ученици, а най-накрая идват напълно активните учащи се.

Като учител и като консултант по проекти, свързани с ученето, винаги съм обръщала голямо внимание на тези нива на ангажираност на учениците. Открих, че е трудно да се задържи вниманието им, когато урокът се води от учителя. Но също такива трудности може да има и когато учениците участват в екипи по проекти, свързани с ученето, особено когато се изисква самостоятелност, която е новост за тях.

Понякога това важи конкретно за екипа, който изглежда не се интересува от темата си, но друг път касае цялата група. С течение на годините си изградих набор от стратегии за премахване на "неангажираното време" и за изкачване на учениците по стълбичката на активното учене.

Създайте арсенала си

Премахването на "неангажираното време" започва със създаването на арсенал от ежедневни задачи и дейности. Това може да са дейности с общ характер, които са приложими за различни тематични области или стилове на преподаване. Или дейности, ориентирани към специфично съдържание, които дават възможност на Вашите ученици да учат, участвайки в дискусия, като слушат разговор между множество умове, надхвърлящ обичайното слушане и запомняне.

Някои дейности може да са физически, така че да помогнат на децата да изразходят натрупаната енергия, а други – да създават лично време за мислене, което ги насърчава да разсъждават. Или да представляват добре управлявана комуникация между двойки ученици, за да се гарантира, че всички те са ангажирани с работата си.

Разработката на тези дейности първоначално изисква време, но резултатът – по отношение на управлението на случващото се в класната стая и обучението като цяло – си заслужава многократно усилията.

Тъй като съм си създала хранилище за дейности, от което мога да черпя идеи, рядко ми се случва да не мога да намеря нито една, с която да върна децата към работата.

Не е изненадващо също така, че учениците познават тези стратегии и ги чакат с нетърпение. Намирам, че те имат въздействие в началото на урока и успокояват децата, а също и по друго време, когато те се нуждаят от изпълнен с енергия начин, за да се съсредоточат отново.

 

10 правила за ангажиране

 

1. Започнете урока със загрявка за ума

Класическа загрявка е да помолите учениците да намерят грешките, вмъкнати в материал,който е написан на дъската. (Можете да използвате тази идея във всяка тематична област.) Но вместо да ги карате да работят тихо и самостоятелно и след това да проведете класическа сесия с въпроси и отговори, при която учениците говорят един по един (докато мнозина от останалите седят, без да внимават), използвайте комбинация от съвместна работа и състезание, за да премахнете вероятността да се окажат в ситуация, в която не са ангажирани с нищо.

Ето как да го направите: Организирайте екипи от по трима ученици, помолете ги да работят заедно (тихо) и да вдигнат ръце, когато сметнат, че са открили всички грешки. След като първият екип сигнализира, че е готов, дайте още малко време и след това накарайте екипите да покажат с пръстите си – общо на тримата участници – броя на грешките, които са намерили в материала. Екипът, намерил най-много грешки, представя отговорите си, докато друг екип изразява учтиво несъгласието си или допълва отговорите, като изчаква, докато първият екип приключи.

2. Използвайте игри с движение, за да накарате децата да се съсредоточат

Помолете всички ученици да застанат прави зад чиновете си и да изпълнят/повтарят прости движения. Тъй като повечето деца намират тази дейност за ободряваща, а освен това е лесно да се следи дали участват всички, тя може да се превърне в един от предпочитаните Ви начини да накарате децата да се съсредоточат.

Ето как да го направите за началните класове: Научете децата на игри с пляскане с ръце, което да придружава песнички, стихчета или математически факти. Добавете потропване с крака или пляскане с ръце съвместно с партньор, за да създадете разнообразие.

Ето как да го направите за прогимназиалните класове: Създайте ритъм с щракане с пръсти и пляскане с ръце, при който Вие показвате модела, а те го повтарят. Променяйте ритъма и модела на интервали от 15-20 секунди, за да ги провокирате да внимават и да участват.

Ето как да го направите за всички класове, включително гимназиалните: Предложете време за протягане и раздвижване. Изправите се и започнете да марширувате на място, като вдигате много високо колене. Когато повдигате лявото си коляно, пресегнете се с дясната ръка и го докоснете. След това направете същото с лявата ръка и дясното коляно. Правете това упражнение в продължение на 1 минута или повече. (Можете също така да го разнообразите, като накарате децата например да пляскат с ръце над главата си между всеки две докосвания на коленете.)

3. Научете учениците как да работят заедно, преди да очаквате да постигнат успехи

Ако работата по проекти, свързани с ученето, и другите видове работа в екип се извършва без предварително обучение, това може да доведе до голямо количество „неангажирано време“. Можете да го избегнете, като обучите учениците на умения за съвместна работа преди стартирането на проектните задачи. Не е необходимо да използвате дейност, свързана с Вашата предметна област, за да ги научите да работят в екип.

Ето как да го направите: Един от начините е да дадете на екипите от ученици ножици, два листа хартия, 10 кламера и 25-сантиметрово парче лента, като ги помолите да построят възможно най-високата свободно стояща кула за 20 минути.

Преди да започнат работа, създайте заедно с учениците рубрика за работа в екип, в която да се прави преглед на описанията на желаните правила и поведение. Докато половината от всеки екип прави кулата, накарайте другата половина от учениците да застанат в кръг около работещите и да бъдат мълчаливи наблюдатели.

След това поговорете с тях и научете наблюдателите преди критичния коментар да дават положителен коментар: „Хареса ми, че те ............... Това, което могат да направят по-добре, е да ............ .“ Разменете наблюдателите и строителите на кулите и проверете дали ще се справят по-добре, а след това отново поговорете с тях.

4. Използвайте „бързи писмени отговори на поставени въпроси“, когато искате да си осигурите „тихо“ време и да накарате учениците да размишляват.

Когато усещате, че интересът към урока, който представяте, намалява или когато искате да укротите учениците след шумна работа в екип, помолете ги да дадат бърз писмен отговор на поставен от Вас въпрос или да дадат кратка оценка, подходяща за записване в дневник.

Ето как да го направите за учениците от началните класове: Попитайте: „Кое беше най-интересно за теб?“, „Кое беше объркващо?“, „Кое беше най-ясното нещо, което разбрахте най-лесно?“, „Кое ви беше отегчително?“, „За кое нещо от ежедневния живот ви накара да се замислите?“

Ето как да го направите за учениците от прогимназията и за по-големите: Пробвайте с предложения, като тези по-долу, или разработете свои собствени: „Обобщете това, което чухте“, „Предложете въпрос за тест, който може да бъде зададен на базата на този материал“, „Защитете една от позициите, изложени по време на предходната дискусия.“

Учителите често избягват да поставят такъв тип задачи, защото при редовно използване оценяването им може да отнема много време. Намалете това натоварване, като накарате учениците да използват зелена (или друг цвят) химикалка, за да заградят един от отговорите си за седмицата, за който гарантирате, че ще го прочетете.

Понякога ги карайте да напишат няколко изречения до отговора си, с които да обяснят защо искат да прочетете точно него. Уведомете ги, че ще прочетете пасажите, маркирани в зелено, и че ако имате време, може да прочетете и останалото.

5. Обмислете добре нещата, когато давате инструкции

Предотвратяването на "неангажираното време" е особено важно, когато давате инструкции. Има много великолепни начини, чрез които да привлечете вниманието на учениците, но повечето от тях се оказват успешни или неуспешни в зависимост от това, доколко сте взискателни към крайния резултат.

Който и метод да използвате, преди да започнете да говорите, е изключително важно да поискате от тях (1) пълна тишина, (2) цялото им внимание и (3) да Ви гледат в очите, да не се движат и да се концентрират върху това, което ще им кажете. Използвам този подход при всеки клас, на който съм преподавала, и установявам, че той прави нещата съвсем различни. В средните училища, работещи по програмата Knowledge Is Power Program -KIPP (Знанието е сила), се използват подробни очаквания SSLANT: Smile (Усмихни се), Sit up (Седни), Listen (Слушай), Ask (Питай), Nod (Кимни), когато разбираш, и Track (Следи) говорещия.

Ето как да го направите: Когато запознавате учениците с този начин на работа, направете го пет пъти последователно: Обявете, че след няколко секунди ще им дадете възможност да поговорят за кратко помежду си, а след това им дайте сигнал, че могат да започнат (можете да преброите на глас до три, да звъннете със звънче и т.н.) и изчакайте, докато са съвсем готови да Ви изслушат.

През първите две седмици, след като започнете да използвате този начин на работа, напомняйте често на учениците какво се очаква от тях. За да почувства всеки от тях отговорност и да слуша през цялото време, посочете ясно, че в никакъв случай няма да повтаряте инструкциите, след като веднъж сте ги дали.

6. Използвайте различни дейности, за да карате учениците да мислят

Колкото по-добре успеете да превърнете класната стая в среда, която оказва подкрепа и в която учениците са насърчени да поемат рискове, без да се страхуват, че някой ще ги скастри или ще ги дразни, толкова по-лесно ще Ви бъде да използвате редовно игри, без да се чувствате така, сякаш спомагате за неуспешното им представяне.

Ето как да го направите: Игра "Чашата на безпристрастността". Напишете името на всеки ученик върху клечка за сладолед и поставете всички клечки в чаша. За да държите учениците нащрек, изтегляйте на случаен принцип една клечка, за да изберете кой да говори или да даде отговор на въпрос. Важно: когато започвате да използвате "Чашата на безпристрастността", подгответе разнообразни въпроси, на някои от които учениците Ви да могат да отговорят успешно. Тази стратегия дава възможност на всички ученици да участват без да бъдат поставяни в затруднено положение.

7. Използвайте сигнали, за да дадете възможност на всеки да отговори на въпроса Ви

За да си гарантирате, че всички ученици мислят активно, редовно задавайте въпроси, за които всеки трябва да подготви поне един отговор – като ги уведомите, че очаквате отговор от всеки. След това изчакайте всички ученици да дадат сигнал, че са готови.

Ето как да го направите: По математика например можете да попитате: „По колко начина можете да пресметнете наум 54-17?“ (Да извадите първо 10, а след това 7, да извадите 20 и след това да прибавите 3 и т.н.). Или когато правите преговор на представен урок, попитайте: „Колко от основните пунктове в този урок сте готови да опишете?“

Чрез задаване на въпроси, при които има възможност за няколко отговора или обяснения, Вие диференцирате инструкцията; от всеки се очаква да даде поне един отговор, но някои ученици може да подготвят повече от един.

За да съобщят броя на отговорите си, учениците могат да използват езика на знаците, например да поставят едната ръка на гърдите си (така че съседите да не виждат ръцете им) и да покажат с пръсти колко отговора са подготвили. При тази техника се изключва възможността учениците да се похвалят колко идеи са им дошли или колко бързо са изпълнили задачата. След това можете да извикате желаещи, които искат да споделят отговорите си с класа.

8. Използвайте задачи, изискващи минимален надзор, за да премахнете опасността от „неангажирано време“ при рутинните дейности

Задачите, изискващи минимален надзор, осигуряват възможност за полезна дейност за моментите, при които е обичайно да се получи „неангажирано време“. Те са практичен избор, когато раздавате листове, работите с малка група ученици, при непредвидено прекъсване на работата, когато се занимавате с ученици, които са без домашно, или когато давате нова работа на тези, които са приключили с поставената задача преди останалите.

Ето как да го направите: Когато раздавате листове, помолете учениците да дадат „бърз писмен отговор на поставен въпрос“ (вижте #4) или да се разделят на двойки и да се изпитват взаимно за думи от речника. Освен това научете учениците да си признават, ако са без домашно. По този начин по време на проверката на домашното за тези ученици няма автоматично да се получи възникване на „мъртво време“. Вместо това те незабавно ще започнат да изпълняват тези предварително подготвени задачи, изискващи минимален надзор.

Можете например да ги накарате да учат по листа за преговор, да направят обобщение на прочетен откъс, да прочетат предварително задачите за деня или да създадат и да научат речник на думите или друго съдържание. Няма да е чудно, ако установите, че учениците внезапно са започнали да си пишат домашните по-често отпреди, за да не вършат тази допълнителна работа.

9. Смесвайте стиловете на преподаване

За да накарате учениците да участват в работата и да са нащрек, опитайте се да преминавате от обучение, центрирано около учителя, към активно учене, в чиито център е ученикът, и обратното.

Ето как да го направите: Направете увод към представянето на урока, като накарате учениците да се разделят на двойки, да поговорят помежду си за предварителните си познания по урока и да направят списък с четири въпроса, чиито отговори искат да научат. Минавайте през тях от време на време, за да напомните на всички ученици, че трябва да работят по задачата.

За да насърчите активното слушане, предварително раздайте на учениците списък с важните въпроси. Прекъснете представянето на урока с „бърз писмен отговор на поставен въпрос“ (вижте #4) и след това накарайте учениците да направят „споделяне в двойката“, като ги помолите да сравнят своите отговори с тези на съседа. Теглете клечки от Чашата на безпристрастността (вижте #6), за да изберете двойки ученици, които да представят идеите си пред класа.

10. Създайте тактики за работа в екип, които наблягат на отговорността

Като настоявате пред учениците, че трябва да спазват принципа „преброй до три, преди да ме попиташ“, Вие им показвате ясно, че трябва да потърсят помощ от всички членове на техния екип, преди да се обърнат към Вас.

Ето как да го направите: За да наложите това правило, когато ученик от даден екип иска да Ви зададе въпрос, Вие, учителят, винаги питайте друг член на екипа дали знае какъв въпрос ще Ви бъде зададен. Ако не знае, отдалечете се учтиво и екипът бързо ще разбере какво очаквате от него.

Друг начин да наблегнете на отговорността е да кажете: „Когато считате, че екипът ви е приключил със задачата, намерете ме в рамките на 30 секунди и ми го кажете.“ Тази стратегия прехвърля отговорността върху екипа, изпълняващ задачата.

 

Снимка: Cliparts.co

Превод от английски език:

 

 

Оригинална публикация от 03.08.2009г. на ©Edutopia.org; George Lucas Educational Foundation. Статията: How to Keep Kids Engaged in Class автор: Tristan de Frondeville e преведена и публикувана с разрешението на Edutopia.org.

Преводът е направен със съгласието на Edutopia.org, но не е одобрен от Edutopia.org и поради тази причина е възможно да се разминава от оригиналния текст. В случай на съмнения, трябва да се има предвид оригиналният текст.

Ако ви е харесала тази статия, запишете се за нашия бюлетин