Есе на тема: "Аз и моето училище" - Светозара Иванова, 13 г.

“Щастлив е онзи, който

се е научил да се учи.”

Менандър

В индивидуалното си развитие човекът преминава през няколко основни фази. Първата от тях е семейството, в което той се изгражда като личност с мнение и характер, втората е училището, една от най-важните институции в живота на всеки подрастващ човек. Училището не е просто белият тебешир, който да разкрие магията на чудния свят, в който се преплитат любовта и забавлението... Училището не е просто черната дъска, която има сантиментално значение, а мястото, където се създава бъдещето на всяко дете.

Но какво е всъщност училището за мен?! То е онези лица и думи, които няма да забравя. Именно тук, в училище, срещнах първите си приятели, които не мога да забравя!

Казват, че най-хубавата част от човешкия живот е свързана с училището му. Все още не знам дали е така, защото самата аз съм ученичка. Но смятам, че училището ми даде много. То ме научи, че знанието седи в основата на всичко. Тук разбрах, че личността на човека зависи от хората около него, от родителите, от учителите. Аз се гордея с моето училище! Винаги ще помня първия учебен ден! Спомням си как влязох за пръв път в двора и нетърпеливо държах букета в ръка и нямах търпение да видя какво следва...

Народът е казал: “Човек се учи, докато е жив”. Което изключва виждането, че събираме знания единствено в класната стая, от понеделник до петък. Тук не ни учат да обичаме, да различаваме добото от лошото, красивото от грозното.  Tук, в моето училище, разбрах каква е силата на познанието. Въпреки това, то e  само основата, то ни показва пътя, а ние сами трябва да продължим напред, защото да се учиш е като да гребеш срещу течението. Щом престанеш, то те връща назад.

Мога с гордост да заявя, че в моето училище разбрах какво значи да се учиш, да учиш другите, да знаеш и да се съмняваш, да искаш още и да търсиш, защото,тъсейки откриваме себе си.

Но дали на мен училището ми е дало достатъчно, за да се реализирам успешно, където и да било, все още не знам, но вярвам, че то ще остави следа у мен, която никога няма да забравя, защото това винаги ще бъде моето училище.