Есе на тема: "Аз и моето училище" - Жасмина Андреева, 16 г.

,,АЗ И МОЙТО УЧИЛИЩЕ“

Есе

Казвам се Жасмина и  съм на 16 години.Живея в малко  курортно градче в северните склонове на Стара  планина. За мен нощта идва като млада самодива, а утрото с трепетно очакване. Моето гимназиално училище "Иван Вазов" е полегнало като бяла птица на зеления фон. Открито е през 10.12.1944г. В него се обучават от 1кл. до 12кл.

       В детството ми разцъфна обичта  ми  към моето училище. Имах  късмет, че моите родители са  учили в него. Сега общата ми гордост, че добивам своите знанията, че някой ден те да ми донесат за моето бъдеще, успех и реализация в живота ми.

       Ето от тук започвам: Умеем ли да вземаме правилни и полезни решения! Кой взима добри решения? Само човек, който има много знания и опит от умения да борави с тях! Мили другарчета възползвайте се от вашето училище, за да добиете така нужните знания?

       Още от първи клас ни ограмотяват отлични педагози. Те първи отвориха очите ни за света, чрез нашите знания те изградиха как да боравим с тях! Знаещия човек е успяваш човек. И каквото желаеш да постигнеш, винаги са нужни знания. А знанията се добиват, когато посещаваш своето училище. Добротата им заливаха класа ни, като очакван  дъжд, възвисяващ  до земната граница на светлината, изпълващо с  усещането, че сме важни, ценни, уникални и нужни за нашата родина.

       Имах шанса да продължа в елитната ни гимназия, където са създадени добри материални условия, подбран и работещ екип от професионалисти, които са морални, качествени и добри хора. Те ме научиха, че училищните знания са важен етап от нашия живот.

       Единствено в училището можеш да добиеш желаната грамотност, а това са стъпките от детска градина, училище и университет, които трябва да  мине едно  невръстно дете, за да се реализира в своето реално бъдеще. То дава възможност да участваш в състезания – олимпиади, конкурси по даден предмет с тях доказваш колко са знанията, които си  придобил и използваш, за да се класираш от едно от трите най-добри места.

       Моето училище е едно от перфектното място, където може да създаде контакти с които да подобриш обмяната на информация, да изградиш доверието, да  ускориш процеса за прилагането на взетите решения.

       Искам да изразя едно послание към моето училище,което ми много допадна от стиховете на Евдокия Щилянова а то е:

Тук идвам всяка сутрин

с трепет

в разтуптяното  сърце,

защото знам-

ще ме посрещнат

с  безмълвен шепот

на Чинтулов любимите очи.

      Това ми дава самочувствие и гордост и ме тласка напред и все  нагоре. Искам съучениците  ми да намерят време и начин всеки випуск да се запознават с богатата историята на нашето училище.

         Училището не е само бяла птица, то е нашето място, което ни изгражда като личности за цял живот. Защото училището е бъдещето,а бъдещето това сме самите ние.