РОЛЯТА НА ЛОГОПЕДA В ПРОЦЕСА НА ПРИОБЩАВАНЕ

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon
22/12/2020 - 17:15
Представяме Ви споделена добра практика по проект "Приобщи.се в нови партньорства".

Всичко, което ще споделя с Вас  е на база  опита ми, като логопед в едно сравнително малко училище, което отдавна е разбрало, че децата имат различни образователни, интелектуални и личностни различия и да успяват е наша основна цел.

Според нормативната уредба, един от компонентите на подкрепящата среда за деца със специални образователни потребности, е непрекъсната психолого-педагогическа подкрепа от екип от специалисти. Той се състои от: председател - учител (в паралелката), и членове: психолог и/или педагогически съветник, ресурсен учител, логопед, учители. В работата на екипа участват родителите или настойниците, а при необходимост и други специалисти /читалищни служители, социални работници, обществени възпитатели, медиатори, треньори, ръководители на спортни клубове/, поне при нас е така.

Реформите в сферата на образованието, изискващи организацията на подкрепяща среда, направиха възможно разкриването на нови логопедични кабинети към училища и детски градини. Това позволява по-качествена грижа за повече деца с комуникативни нарушения, по-голяма част от които са и със специални образователни потребности.

Логопедите от тези кабинети са част от училищен или към детската градина  мултидисциплинарен екип.

Училищните логопеди, които са отговорни за учениците само в съответното образователно заведение имат най-голяма свобода и възможност за качествено изпълнение на задълженията си. Такъв е и логопедичният кабинет в Основно  училище „Никола Йонков Вапцаров“ с. Селановци. Мога да споделя, че в кабинета, който започнахме да оборудваме в началото на учебната 2012/2013 година, има набор от дидактични материали, които ги няма и в логопедичните  кабинети в големите градове. Училищният логопедичен кабинет разполага с голям набор от диагностични сертифицирани тестове за диагностика, което ни дава възможност за точна и професионална оценка на дефицитите на учениците и това става още в началото на образователния процес/първи клас/. Питате се от къде е финансирането? Голяма част от необходимите пособия и специфични материали са финансирани от училищния бюджет и  от различните проекти,  в които училището ни е участвало и за които продължава да кандидатства и да печели, но не малка част са закупени от дарение от наши ученици, които са получили своето основно образование в „моето училище“, както всички обичаме да се изразяваме. Те са се реализирали успешно в професиите, които са избрали и са изразили благодарността си чрез помощ за настоящите ученици

  Но за съжаление,  такива кабинети са много малко. Още по-малък е броят на логопедичните кабинети към детските градини, което е съществена празнота в организирането на цялостен процес на подпомагане  още от ранните етапи. От друга страна липсата на ефективно и ефикасно сътрудничество между отделните равнища на включване на логопедите, както и между останалите членове на  мултидисциплинарните екипи, пречи да се посрещнат адекватно потребностите на децата и техните семейства.

Логопедите като специалисти се включват в процеса на приобщаване  на три нива.

Преките установени чрез нормативната уредба функции на логопеда, като член на училищен екип, включват: диагностична, терапевтична и консултативна дейност.

Диагностичната дейност, която е много важна, се състои в провеждане на скринингово изследване на учениците от училище в началото на всяка учебна година, задълбочена и детайлна диагностика на децата и учениците с установени комуникативни нарушения, както и диагностика на комуникативните умения на децата със СОП. Задачата на членовете на екипа в нашето училище е провеждане на детайлна диагностика като база за изготвяне на работещ план за подкрепа, индивидуална програма за обучение по предмет  и/или терапевтичен план. Регламентирано е още едно детайлно диагностициране на децата със СОП – в края на всеки учебен срок, с цел проследяване на динамиката на развитието. Ранната, своевременна и прецизна диагностика е първата основна предпоставка за правилна терапевтична стратегия, а впоследствие и на качествен процес на приобщаване. Периодичната диагностика от своя страна осигурява възможност за преформулиране на целите и задачите както на терапевтичната програма, така и на индивидуалната програма за обучение. Тя е както средство за проверка на ефикасността на прилаганата логопедична терапия, така и предпоставка за успешно организиране на процеса на приобщаване. Пропуските в системното и периодично провеждане на диагностичния процес влошават качеството на терапията и от своя страна водят до допълнително изоставане в определени сфери на представяне (социално, академично), което пречи на ефективното приобщаване на детето. Смея да твърдя, че първоначалната диагностичната дейност в училище „Н.Й. Вапцаров“, се извършва детайлно и задълбочено от всеки член на екипа в максималния срок определен за оценка на образователните потребности, който е три месеца. Целта е да се наблюдава ученика възможно по-дълго време и да се даде възможност на родителите да присъстват на диагностиката и да се събере достатъчно  информация от диагностичните интервюта и не на последно място да се изгради доверие между дете- родител-екип.

Снимка: Лидия Илиевска

Терапевтичната дейност се състои в „коригиране и компенсиране на съответното увреждане, нарушение или затруднение”. Терапията на комуникативното нарушение на детето/ученика със СОП (ако има такова) се планира за срок от една учебна година, като обикновено продължава интензивно до IV клас, след което се трансформира основно в консултативна, но в някои случаи логопедичната терапия продължава до края на образователния процес. Като логопед в училище често ми се случва да използвам подходящи за терапевтична дейност  урочни единици, като работни материали. Най-често се случва в терапевтичните сесии за развитие на речта, четене с разбиране, развитие на времевия гнозис, математика, обогатяване на понятийния  речник и др.

В по-широк смисъл терапията на съответното езиково или говорно нарушение включва и формиране на умения за комуникация – правилата на прагматиката (иницииране, започване, поддържане и завършване на разговор, поддържане на очен контакт, спазване на дистанция, употреба на адекватни вербални и невербални средства според типа ситуация и формата на общуване и др.) Проблем е, че на процеса на приобщаване се гледа като на нещо статично, случващо се и подлежащо на контрол само в училищна среда. Философията на приобщаващото образование е част от по-общия процес на обучение, така че формираните умения в условия на „подкрепяща среда” трябва да се трансферират и автоматизират и в реална, житейска. Глобалното понятие за приобщаващо образование трябва да даде възможност за пренос на устойчиви знания и умения, в това число и комуникативни, на учениците, съизмерими със спецификата на тяхното развитие и увреждане, ако имат. Трябва да се отдели повече внимание на включването на семейството в терапевтичния процес, както и на създаването на условия за практика  на придобитите комуникативни умения в класната стая, в семейната, в обществената среда.

Комуникацията е процес, съпътстващ целия живот на човека, затова работата на логопедите с деца със специални образователни потребности  трябва да излезе много над рамките само на коригирането на говорното и/или езиковото нарушение. Необходимо е терапевтичната дейност да излезе и извън условията на кабинета, което за радост се случва при нас. Връзката между екипа и семейството продължава и след като ученикът е завършил степента на образование в училището ни  и е продължил образованието си в друго учебно заведение.

Снимка: Лидия Илиевска

 

Консултативната дейност включва както работата с родителите на учениците със СОП, така и с родителите на техните съученици, със самите деца и техните учители. Консултативната дейност е обявена като  един  час седмичен норматив за работа с родители. Това е време, крайно недостатъчно за подобен род дейност, особено когато става дума за работа с деца и осигуряване на предпоставки за успеха на този процес. Често обявеният час за консултации е неудобен за работещите родители. Всички останали дейности по консултирането, извън работата с родителите на детето със специални образователни потребности, се омаловажават, което поддържа определена празнота както в отношенията между децата, така и в отношенията родители-учители. Родителите все още са предимно статични и пасивни. В много от случите, когато трябва да бъде взето решение за промяна на плана за подкрепа или индивидуалната програма на детето или за въвеждане на нови методи в обучението или терапията му, на родителите се предоставя директно готовото решение. Рядкост е родителите да влизат в задълбочено обсъждане с екипа. В повечето случаи решението им се представя като нареждане, а не като възможност и тяхно право на избор. Пасивното наблюдение на родителите над работата на специалистите и консуматорското отношение на получатели на грижи не може да ускори и затвърди набелязаните мерки за отстраняване на проблема. Родителят трябва да е активна страна в целия процес, но тук правим уточнение: Когато може! Моделът на следване на съветите и насоките на експерта прехвърля отговорността за развитието на детето изцяло на екипа специалисти. По този начин се провокират нереалистични очаквания за крайния резултат от терапията и обучението, което може да се отрази отрицателно на представата за знанията, уменията и опита на отделен специалист или екипа като цяло, както и да се потърси решение на друго място, без да се отчита, че смяната на училището не е решение. Партньорството между родителите и специалистите е гаранция за успех само при положение че връзката е двупосочна и че и двете страни участват във вземането на решение. Липсата на елементарна консултативна намеса обрича децата на изолация и формиране на приятелски групички помежду им, създаване на негативни нагласи у останалите родители към семейството на  детето.

За съжаление, консултативната дейност често се пренебрегва, а именно тя осигурява „спойката” между елементите на подкрепящата среда. Това, което би могло да се направи за осигуряването на тази дейност, е тя да се опише по-подробно и да се регламентира нормативно. Погрешно е да се смята, че нужда от консултиране имат само родителите на децата с установени дефицити. Консултирането на родителите и на останалите деца от класа и училището, би формирало реакции на разбиране и приемане, а не на отхвърляне, като израз на неразбиране и страх. В помощ на всички страни, участващи в процеса на създаване на подкрепяща среда – деца, родители, учители, е провеждането на дискусии и срещи по определена тема, предоставянето на специализирана литература, написана на достъпен език (наръчници и справочници за родители и учители), съвместното обсъждане на стратегии за организацията на домашната и училищната среда, разясняване на същността на проблема и характера на избраните методи за неговото отстраняване, разясняване на същността на избраните алтернативни методи за комуникация, ако има такива (жестов език, МАКАТОН, ДАК, PECS и др.). Предоставянето на информация на родителите на децата със СОП за родителски и други неправителствени организации, които могат да помогнат за развитието на  детето. При  нас  тази  консултативна дейност се осъществява на много високо ниво. Родителите имат възможност посещават терапевтичните сесии както на логопеда, така и на психолога и  на ресурсните учители. Доверието, което е изградено между училищен екип-родител, е от ключово значение за успешното развитие на учениците ни.

В Основно училище “Никола Йонков Вапцаров“, село Селановци, в което съм логопед, от много години /от 2005 г./ основна задача на колектива е всяко дете да успява според възможностите си и да се чувства щастливо както в училище, така и извън училищната общност, и мисля , че в по-голямата си степен успяваме.

   Проект „Приобщи.се“ в нови партньорства“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Приобщи.се“ в нови партньорства“ е през виртуалния портал за приобщаващо образование Приобщи.се Сдружение за споделено учене ЕЛА да изгради 10 партньорства с училища, чрез които да бъдат създадени, споделени и разпространени нови оригинални идеи, методи, инструменти за приобщаващи практики в класната стая и в училище, и да популяризира Приобщи.се като проводник на добри практики.
   Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение за споделено учене ЕЛА и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.“

 

Лидия Илиевска, логопед в ОУ“ Никола Вапцаров“, с. Селановци

 

Ако ви е харесала тази статия, запишете се за нашия бюлетин