Комуникация с родителите, която подобрява общуването и участието им в училищния живот.Част 1

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon

Автор: Мари Сойер

Оригинално заглавие: BRIDGES. Connecting With Families to Facilitate and Enhance Involvement. Mary Sawyer, Doctoral Candidate in Special Education, Department of Educational Studies, The Ohio State University, Columbus.

21/02/2017 - 12:30

 

Как да привлечем родителите не само в случаите, когато има проблем? Какви са бариерите пред родителите да идват в училище и как да ги преодолеем?

Преди всичко трябва да разберем ползите от това родителите да участват в училищния живот и да бъдат ангажирани.

Г-н Морисън е за първа година в основното училище в Брайтсайд. На първия учебен ден той идва облечен в новия си костюм, усмихнат и готов за едно различно начало. Вълнува се да се запознае с родителите на своите 20 ученика. От няколко дни повтаря имената на своите ученици и техните родители, за да ги запомни и да се представи добре на първата среща.  Знае, че обръщайки се по име към тях, посланието му ще звучи много по-лично и специално. За негова изненада обаче само 3-ма от родителите идват на уговорената среща в неговия кабинет. Останал сам след кратките разговори, г-н Морисън се чувства напълно загубен. „Какво не направих както трябва?“, после размишлява: „Може би за всеки родител трябва специален подход. Да, опитът да бъдат включени родителите по традиционния начин не работи, старомоден е. Ние като специалисти трябва да сме в крак с промените, да поканим родителите да участват и да се чувстват ангажирани, по начин който е удобен и възможен и за тях самите, а не само за училището като институция.“

Г-н Морисън осъзнава колко важно е за него и работата му да успее да включи родителите в училищния живот, така че той набелязва план, по който това да стане възможно.

Включването на родителите е важен елемент от процесите в училище. Участието на родителите в образованието на децата може да се случи в различни контексти, като например: участие в подготовката на домашни, подкрепа в ученето вкъщи, участие в „дни на отворените врати“, конференции и събития в училище, задаване на въпроси и предоставяне на информация на учителите, която да помогне за правилното общуване с детето и разработването на целите в индивидуалния му план. Участието на родителите e ключово за развитието на децата и техните академични постижения. То може да бъде особено важно за децата, които имат обучителни трудности. Въпреки това обаче за учителите e много по-трудно да ангажират в училищния живот именно родителите на децата с допълнителни потребности (Fishman & Nickerson, 2014).

Когато родителите са ангажирани, те предават на своите деца важното послание, че училището е нещо ценнo и има смисъл (Carlisle, Stanley, & Kemple, 2005).

Редица изследвания сред ученици в начален етап показват положителните последствия от участието на родителите. Те се изразяват в повишаване на резултатите на учениците, подобряване на поведението им и емоционалното им благосъстояние. Особено важно е родителите на деца с обучителни трудности да бъдат включени активно в образованието на своите деца. Академичните постижения са от значение само тогава, когато индивидуалните планове на децата са изготвени с участие на родителите/близките на детето, онези, които най-добре го познават и могат да поставят постижими и едновременно с това предизвикателни цели (deFur, 2012). Родителите трябва да участват в екипите в училище и да бъдат активни в обсъжданията и вземането на решения, които касаят образованието на тяхното дете. Но въпреки всички доказателства, които показват колко е важно участието на родителите, голяма част от тях отказват да се включват ((Egbert & Salsbury, 2009; Patterson, Webb, & Krudwig, 2009; Souto-Manning & Swick, 2006).

Учителите развиват подходи на интеракция с родителите, които се доближават до опита на родителите, когато те самите са били в училище и често това ги кара да се дистанцират. В допълнение много родители споделят нежеланието си да се включват в училищни дейности като изтъкват липсата на време. Културните особености, негативният опит, когато са били ученици и страхът от провал са само някои от причините за тази пасивност от страна на родителите. Различията в културата, етноса, социално-икономически статус могат да възпрепятстват успешната комуникация, тъй като очакванията на двете страни понякога не се припокриват.

Това разнообразие изисква от учителите преди всичко да подходят с уважение и да насърчат семействата да участват, като вземат предвид тяхната историята и особеностите на средата, в която живеят. За да се изградят отношения на взаимно доверие и разбиране между учителите и родителите, важно е учителите да приемат културата на своите ученици и заедно да идентифицират ресурсите в семейството (Wong and Hughes, 2006). Необходимо е и да бъде ясно посочено на родителите как точно тяхното участие ще се отрази позитивно на развитието на детето им. Това ще е и предпоставка за едно динамично и ценно партньорство между училището и семейството (Egbert & Salsbury, 2009).

 

Статията представя стъпков модел, чрез който учителите могат да развият и приложат техники за фасилитиране и организиране на партньорство с родителите на различни нива и по различни начини. Предложените стратегии са особено подходящи за начален етап, в училища, които са припознали принципите на приобщаващото образование. Повечето техники могат да се прилагат и от общообразователни и ресурсни учители в прогимназиален и гимназиален етап.

В тази статия думата „родител“ се отнася до всички членове на семейството или хората, които полагат грижи за детето и имат отношение към образованието му.

 

Стъпка 1.Изграждане на партньорство

 

Въвличането на родителите в обучението на тяхното дете изисква проактивно общуване. За да се изгради истинско, смислено партньорство е необходим предварително планиран, съзнателен подход. Смисленото общуване започва със създаването на отношение на доверие и взаимно разбиране. Родителите трябва да знаят, че могат да разчитат на учителите, а създаването на това доверие изисква учителите да пренебрегнат своите предразсъдъци и нагласи, културни норми и разбирания.

Важно е да изградите тази връзка като имате предвид специфични, измерими цели.

Учителите могат да идентифицират две или три области и по няколко стратегии, към които да адресират всяка една от тях. След това е важно да си зададат въпроса: „Как разбирам, че това работи?“ Например целта може да е „да се подобри общуването посредством изпращане на ежемесечни бюлетини, седмични имейли за прогреса на детето и т.н.“ Можете да направите таблица, където да проследите тези Ваши усилия, колко от родителите Ви отговарят, колко не. След като оцените това, ще прецените дали да използвате тази стратегия или да търсите друга.

 

Стъпка 2. Включване на родителите. Повишаване на тяхната ангажираност.

 

Г-н Морисън решава да изследва ангажираността на родителите. Какъв по-добър начин от това да им предостави възможност да споделят своето мнение за участието си в училищния живот. Той им изпраща анкета с 5 въпроса, свързани с темата комуникации и технологии.Създава и специална уеб страница на класа като обособява и място за дискусии, където всеки да може да публикува своите въпроси или коментари за училищните дейности. Поставя си за цел да има активни всяка седмица поне 50% от родителите. Заедно с учениците правят страницата по-интерактивна.[1]

Вслушването и вземането предвид на мнението на всички родители е ключово за съвместната работа на учителя с родителите. Подобна анкета би повишила ангажираността на семействата. Днешните технологии дават много варианти за това. SurveyMonkey и GoogleForms. Можете да използвате и класическия начин с лист и химикал. Смисълът на това е да включите родителите, да се допитате до тях и да им покажете, че тяхното мнение и участие имат значение.

След като веднъж сте осъществили връзка с родителите и сте ги накарали да се чувстват включени, може да започнете работата си по същество.

Това общуване с родителите може да започне още преди началото на учебната година като им изпратите въвеждащо писмо с информация за Вас, за планираните училищни и извънкласни дейности, за празници и други важни събития. Бихте могли, заедно с това писмо, да им изпратите и първоначално запитване как предпочитат да комуникират с Вас: посредством имейл, по телефона, с текстови съобщения или на среща с Вас. Подгответе и пликове, в които родителите да сложат и запечатат попълнените въпросници. Ако прецените, добавете и марки, за да Ви ги пратят обратно по пощата. Можете да ги пратите и по учениците, разбира се.

Събраната конкретна информация ще повиши шансовете Ви за успех в комуникацията с родителите.

 

Стъпка 3. Индивидуален подход (към всяко дете и семейство)

 

На първия учебен ден г-н Морисън споделя с учениците някои свои стратегии, с които ще включи и техните родители. Казва на децата, че ще се обажда на родителите им по телефона, за да им разказва за техния индивидуален напредък. Един ден след часовете, ученичка от по-горен клас влиза в стаята: „Здравейте, г-н Морисън, аз съм Мария, сестрата на Теди. Теди е разстроена, защото Вие сте казали, че ще се обаждате по телефона вкъщи, но нашите родители не говорят английски език.“ „О, не съм знаел.“ – казва г-н Морисън.

Очевидно г-н Морисън не е предвидил този сценарий. Но Мария му предлага решение. „Аз мога да съм Ваш преводач.“ И се разбират той да се обади още същата вечер.

Всяко семейство на Ваш ученик е уникално по своята същност и е важно да подходите индивидуално към всяко едно от тях. Разберете как за родителите е най-удобно да комуникират  с Вас. Ако родителите на желаят да предоставят телефонните си номера, има редица апликации за изпращане на съобщение през телефон или компютър.

Родители, които не говорят езика или членове на семейството със специални потребности могат да имат нужда от преводач или други помощни средства. Въпреки че братята и сестрите могат да превеждат, учителите трябва да бъдат внимателни дали информацията е предадена коректно. Ако този тип комуникация е неефективна, могат да потърсят помощта на колега.

Освен това е важно учителят да има предвид  и други особености на домашната среда – наличието на компютър и интернет връзка, умение на родителите да използват технологиите и т.н.

Ако са съобразени особеностите дотук, естествено бихте достигнали до следващата стъпка – открит диалог.

 

Стъпка 4. Диалог

 

Като част от стратегията си да осъществи диалог с родителите на децата от неговия клас, г-н Морисън решава да им се обажда по телефона и да споделя с тях напредъка на детето им.  Следейки своя план, той се обажда на родителите веднъж на всеки 3-4 седмици. Започва всеки разговор с това, че за него е удоволствие да има сина им/дъщеря им в класа си. След това споделя позитивните неща, които е наблюдавал при детето или конкретен момент от изминалия ден/седмица. Напр.: „Истинско удоволствие е за мен да мога да работя с Джъстин. Днес той беше много кооперативен и помогна на друго дете от класа, което се затрудняваше с решението на една задача по математика.“

Когато г-н Морисън дава личния си телефонен номер на един родител, въпросният татко е много изненадан и споделя, че досега никой друг учител не е бил толкова открит с него.

Най-важният елемент от партньорството с родителите е комуникацията, която е постоянна и се случва достатъчно често, която е на разбираем език и във формат, който е удобен както за родителите, така и за учителя (Epshtein, 2004). Учителите трябва да бъдат непредубедени и толерантни, да демонстрират уважение и да слушат родителите като се стараят да разберат гледната им точка.

Регулярните телефонни обаждания са много ефективна стратегия за осъществяване на диалог с родителите. След като започне разговора с позитивен коментар, добре е учителят да задава отворени въпроси. Активното слушане позволява на родителите да се почувстват по-спокойни да споделят своята визия за нещата. За да се случи това, учителите могат да повторят родителските твърдения с цел да потвърдят тяхната правота или пък да проверят дали правилно са разбрали.  След това могат да отправят своите предложения към родителите за работа вкъщи. (Напр. детето се нуждае от повече работа по математика. Учителят предлага игри и занятия за вкъщи, които родителят може да направи заедно с детето).

По време на разговора е добре учителят да си води записки. Това ще му помогне за бъдещото планиране на дейностите с това конкретно дете, както и ще служи за основа за проследяване на процеса и оценка на това до колко тази стратегия е ефективна (доколко родителите откликват, какъв да бъде тона на разговора и посоката му и т.н.). Много учители оценяват възможността да поговорят с учителя на тяхното дете и да споделят своето виждане за развитието му.

След въвеждане на тази стратегия се случва ученици, които са били притеснени, че учителят ще се обади у дома, да очакват с нетърпение обаждането му, след като вече са били похвалени и поощрени след първия подобен разговор.

Създаването на възможност за открита комуникация може да е особено ценно за родителите на децата с обучителни трудности. Учителите могат с изненада да забележат, че много от тези родители никога до сега не са имали възможността да споделят опита и знанията си с учителите – другите възрастни, които са част от образованието на техните деца. Родителите на деца с допълнителни нужди ще приветстват тези усилия на учителя, защото за тях това е възможност да говорят открито за силните страни на детето и неговите потребности. Писането на съобщения, изпращането на имейли и регулярните срещи с родителите демонстрират ниво на уважение и ангажирането в подобен диалог може да е една невероятно ефективна практика.

Ако ви е харесала тази статия, запишете се за нашия бюлетин