№10. Комуникиране на усещане за общност

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon
30/03/2018 - 09:00

 

Както стана дума вече много пъти в поредицата „10 аспекта на комуникацията в класната стая, които да направим по-приобщаващи“ усещането за общност е ключово за здравословния психосоциален климат в класната стая.

Често, първото нещо, което свързва учениците в класната стая, е общата им възраст, в повечето случаи децата имат сходен социален и/или културен опит и близки интереси, характерни за поколението им. Всичко това води до споделени ценности и код на поведение, които помагат за взаимното разбиране и приемане в групата. В същото време обаче в класните стаи често има отделни деца или малки групи деца, които се различават от повечето си връстниците по едно или друго нещо. Често тези разлики в начина, по който децата преживяват себе си и връстниците си, дори могат да убягнат на възрастните – често разликата е принадлежност към значима за подрастващите субкултурна общност, буквално имането или нямането на определена вещ, специфична семейната ситуация, т.н. Често възрастните дори тълкуват погрешно причините едно дете да бъде прието или отхвърлено от групата на връстниците си. Всичките тези процеси се случват в детските общности по много емоционален и спонтанен начин и имат различна продължителност. Ето защо за един учител е трудно съзнателно да повлияе на широкия спектър от взаимоотношения, които имат децата в клас.

Това, което обаче учителите могат да направят, за да подпомогнат формирането на приемаща и подкрепяща общност сред учениците си, е да създават своевременни, разнообразни и чести предпоставки за взаимодействие между децата – това включва общи учебни и извънкласни проекти, задачи в разнородни групи по един, а след това по друг признак, окуражаване за поемане на несвойствени роли, окуражаване към взаимно оценяване на приноса на всеки член на групата и, разбира се, към саморефлексия. Всичко това ще помогне на децата по естествен начин да оценят свързаността си с останалите деца, да си позволят да бъдат себе си, да осъзнаят  начините, по които са ценни за групата, да се почувстват като част от едно цяло, което е интересно и важно именно чрез богатството на своето многообразие.

 

Pic credit: https://www.freepik.com/

 

Маргарита Аспарухова-Кандиларова, Център за приобщаващо образование

Ако ви е харесала тази статия, запишете се за нашия бюлетин