Децата учат най-добре, когато са заедно

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon
12/01/2018 - 15:45

В училище често бях спасявана по математика от съучениците си. Не, не са ми давали да преписвам и не са решавали задачите вместо мен, но бяха така добри да ми обясняват решенията на трудните задачи в междучасието, да си сверяват верните отговори с мен на контролно, после пак да ми обясняват решенията на същите задачи, защото след пет минути те се изпаряваха от главата ми. Аз пък им разказвах уроците, допълвах това, което пропускаха, когато те разказваха, поправях правописните им грешки.

За съжаление, когато аз бях ученичка, всички тези взаимодействия със съучениците ми ставаха в междучасията или тайно в часовете. След това в университета и на работното ми място ми беше много трудно да работя в екип. Нямах навици за съвместна работа, изненадвах се, че хората подхождат различно към поставените задачи, че имаме различни критерии за добре свършена работа.

Една част от нас са по-добри в едно, други - в друго. И това е ценен ресурс. Когато учим и работим заедно допринасяме за общата цел според собствените си способности и гледна точка. В една класна стая учителят е този, който може и трябва да управлява тази възможност, която ни дава ученето в многообразни групи от деца. Ползите са за всички деца, но най-вече за децата със специални образователни потребности, които лесно могат да останат изолирани по време на часовете.

Според проучване на Рене Тапасак в приобщаваща класна стая в начален етап учениците с и без увреждания показват повишена самооценка по отношение на когнитивните си способности.[1]Според други изследователи Кушинг и Кенеди, „учениците, които предоставиха подкрепа на учениците с увреждания в общата класна стая, показаха положителни постижения в ученето си, като по-висок успех, по-добра успеваемост при изпълнение на учебни задачи и повече участие в   клас.” [2]

До подобни изводи стигат и други автори: „Типовете преподавателски практики, които могат да бъдат наблюдавани в приобщаващата класна стая, като обучение и менторство между връстници, съвместно учене в групи и диференцирано преподаване, са доказано полезни за всички ученици.” „Обучението и менторството между връстници води до значителни подобрения в правописа, знанията по социалните науки и други сфери както при учениците с увреждания, така и при учениците без увреждания. ” [3]

 

Какви практики може да включи учителят, за да се възползва от възможността децата да се учат едно от друго, да си помагат и да си служат за пример?

Детето, което би се справило по-бързо и по-лесно с дадена задача може да бъде включено в екип или в двойка с друго дете, което се затруднява със същата тази задача, и да му помага като му обяснява, насочва го и му служи за пример (като поведение, усърдие, ентусиазъм) - така и двете деца ще запомнят и разберат по-добре и по-трайно учебния материал. Истината е, че много бъдещи учители и професори са открили призванието си д аучат другите точно по този начин - като са помагали на съучениците си.

Нещо повече, в разичните ситуации детето, което ще има водеща роля ще е различно - има деца, които не могат да четат, но сами стигат до теоремите по математика и обратното - деца, които боравят по-добре с думите, отколкото с числата.

Давайки възможност на различни деца да имат водеща роля в различни задачи и проекти, учителите всъщност им дават възможност да видят силните си страни и да повишат самооценката си. Уверенето дете има повече оптимизъм и намира вътрешни опори да се справя с трудните задачи. Важно е също учителят (ако говорим за начален етап) да не подценява предмети като физкултура, изобразитено изкуство, музика, защото сами по себе си те дават други възможности за преживяване на успех. За децата всеки успех споделен със съучениците им е от значение.

Учителят може да даде възможност на едно дете, и особено на дете със специални потребности, да преживее себе си като важно и ценно като му покаже всички лица на това да си ценен, да получиш внимание. Представете си един обикновен час по математика - учителят минава покрай всяко дете и поглежда в тетрадката му, но подминава детето, което е на ресурсно подпомагане по математика (това е реален случай). Как би се почувствало това дете? Съвсем различна би била ситуацията, ако детето работи по свой адаптиран лист със задачи или ако работи заедно с другарчето си по чин - да кажем - ако детето не може да умножава двуцифрени числа - може да "помага" на другарчето си като умножава едноцифрените. Или поне да пише задачите под диктовката на другото дете.

Друг начин учителят да подкрепи детето с нужда от допълнителна подкрепа е като го приобщи към дейностите в час по плавен начин. Ако детето работи единствено с ресурсния си учител по даден предмет, има вероятност да показва знания и умения единствено, когато работи в защитена среда с този учител и когато трябва да чете на глас или да решава задачи на дъската в клас, да се справи много по-лошо от обичайното си представяне в ресурсния кабинет. Затова отново ролята на общообраозвателния учител е да предразположи детето и да направи трансфера на знания и умения от едната ситуация към другата лесен за детето като му покаже, че му вярва, че грешките са допустими - това ще накара детето да се отпусне и да се справи по-добре.

Въпреки че повечето деца много уважават своите ресурсни учители и терапевти, за тях ходенето на училище е именно ходенето на училище в клас, с класа, с класната. Да се представиш добре в клас, пред класа, да получиш похвала и внимание от учителя е, което наистина има смисъл за тях - единствено учителят може да направи това реално възможно - разбира се, с много търпение, работа с целия клас, внимателно планиране на часовете, но и с много голямо удовлетворение накрая.

Снимка:http://cliparts.co

 

Маргарита Аспарухова, Център за приобщаващо образование

Тагове: 

Ако ви е харесала тази статия, запишете се за нашия бюлетин