От двете страни - Притесненията на родители и учители

Родителят споделя: „Детето ми ще бъде ученик. То е дете със специални нужди - аутизъм... Непрекъснато мисля как ще бъде прието от учителя, учениците в класа и родителите на децата от класа?

Дали да говоря предварително с учителя?...

Ако споделя, че детето ми има специални нужди, дали това няма да накара учителят да се отдръпне и да бъдем препратени към друго училище или учител?... Със сигурност ще се опитат да се отърват  от нас или ще поставят детето ми в изолация?!”

Специалистът съветва: Ако сте родител на дете със специални нужди (аутизъм, ДЦП, ХАДВ или др.) е препоръчително да говорите предварително с бъдещия учител на вашето дете.

Не се страхувайте да запознаете най-подробно учителя със специфичните нужди на детето си. Не спестявайте нищо от това, което ви притеснява.

Говорете открито за вашите притеснения и не забравяйте, че това ще помогне на учителя да приобщи детето ви към класа по успешен начин.

Ако запознаете учителя предварително с навиците на детето си, ще помогнете за по-лесно и безпроблемно приобщаване и приемането му от другите деца в класа.

Опитайте се да разберете притесненията на учителя и при необходимост оказвайте съдействие. Доверете се на учителя!

Не забравяйте, че този учител освен че ще отговаря за обучението и възпитанието на вашето дете, той ще бъде отговорен и за обучението и възпитанието на още двадесет деца.

Учителят  споделя:  „Тази година в моя клас ще има ученик с аутизъм.

Много съм притеснена, защото не знам какво да правя. Никога досега не съм работила с дете с подобен проблем. Как ще го приемат останалите деца, техните родителите... Дали няма да се проваля, как ще се справя....”

Специалистът съветва: 

Притесненията на учителя са основателни. Той не знае как да подходи в този случай не само към самото дете, но и към останалите деца. Как да каже на другите родители и децата им, че в класа ще има дете с аутизъм и дали изобщо да им казва, какво ще си помисли родителят на детето със специални нужди и дали няма да се засегне, както и много други от този тип въпроси...

Ако предварително разберете, че в класа ви ще има дете със специални нужди:

Не изпадайте в паника!

 Опитайте се да погледнете на това, че в класа ви ще се обучава дете със специални нужди, като на едно нестандартно предизвикателство към вас като личност и като специалист.

Как да представите на другите родители, че в класа ще се обучава дете със специални нужди?!....

 Всяка личност е уникална и поставянето на какъвто и да е етикет върху нея служи на останалите хора, за да обозначат „различието”. Никой не е застрахован, че в утрешния ден няма да изпадне в ситуация подобна на тази на това дете и семейство.

Първата стъпка е да говорите с родителите на детето със специални нужди. Доверете им се. Те могат да бъдат вашите най-добри помощници в ръководенето на детето в учебния процес.

Запознайте се с всички подробности относно състоянието на детето.

Запишете си важните неща. (Какво обича, какво не обича, какви са навиците му и т.н.)

Втора стъпка: Добре е да се срещнете с детето преди началото на учебната година, да се запознаете, да свикнете един с друг, да му покажете училището, училищния двор, класната стая. Дайте си време да опознаете детето. Доверете се на собствената си  интуиция, както и на интуицията на детето.

Опитайте се да разберете на какви стимули реагира детето. Разберете силните му страни (може да пее хубаво или да рисува) и ги използвайте.  Не се опитвайте да променяте детето. Приемете го такова каквото е.

Не изпитвайте съжаление към детето и помнете, че то може да се справя и да бъде независимо, ако му се позволи.

Трета стъпка: въвеждане на детето сред бъдещите му съученици. 

Създайте позитивна среда, в която детето да се чувства прието, обичано, поощрявано.

Не е необходимо да казвате пред другите деца, че някой от класа има проблем и че те трябва да му помагат.

Направете така, че детето да има самочувствие. Представете го пред другите деца колко хубаво може да пее/рисува и непрекъснато се опитвайте да изтъквате тези силни страни.

Децата често забелязват „различните” от тях и задават конкретни въпроси:  „защо  той прави така”?

 В този случай поговорете с тях като обясните, че хората са различни и това не им пречи да общуват и да бъдат добри приятели. Опитайте се да дадете примери за различие. Това ще възпитава учениците в толерантност към различието.

Четвърта стъпка: Прикрепете детето със специални нужди към друго дете от класа, което се справя добре, за да му помага и да е до него при необходимост. Това може да се случи при игра като предварително говорите с това дете и го накарате то да избере  детето със специални нужди.

Пета стъпка:

Направете класната стая предсказуема, структурирана, така че да дава пространство и граници на учениците.

Осигурете структурирано и мултисензорно обучение. Внимавайте да не „пресирате” детето и да искате максимума в учебния процес. Искайте резултатност, а не максимума.

Научете децата как да почиват, да се шегуват и говорят за други неща освен за учене по време на час. Правете краткотрайни почивки, в които темата да не е ученето, с цел разтоварване на децата и готовност за поемане на допълнително материал.

Накрая на часа обобщавайте само най-основните неща от урока. Бъдете ясни и кратки. Колкото сте по-конкретни, толкова по-лесно ще ви разбира не само детето със специални нужди, но всички останали деца от класа.

Шеста стъпка: Ако по време на урок се случи детето да демонстрира нежелано поведение.

По време на уроците и в междучасията наблюдавайте детето и при необходимост си записвайте сигнали, на които то реагира по особен, различен начин.

Когато наблюдавате детето, вие ще научите важни неща за неговите емоции и поведение. Това ще ви даде възможност в бъдеще да „предусещате и изпреварвате” ситуациите, които могат да предизвикат нежелано поведение и по възможност да ги отстранявате преди да са се случили. За всяко нежелано поведение има причина.

Ако не успеете да изпреварите предшестващата ситуация, която би могла да предизвика нежелано поведение, имайтеготовност да изведете детето извън ситуацията или, ако детето позволява, да установите контакт на физическа близост за създаване на сигурност у детето.

За да може учителят да си върши перфектно работата от изключително значение  е да намери вярното „копче/клавиш” на детето с аутизъм, да е емпатичен.

Когато опознае детето добре, тогава учителят ще може да го води спокойно и сигурно през  учебния процес, емоциите и правилното социално взаимодействие с другите.

 „А детето ще бъде щастливо, че има най-добрия учител на света, когото ще помни през целия си живот!”

Снимка: Pixabay.com