Социално-емоционално учене в училище
Произлизащо от рамката на емоционалната интелигентност, популяризирана от Даниел Голман, социално-емоционалното учене учи децата как да идентифицират и управляват емоциите си и взаимодействията с другите хора.
Емоциите са основната движеща сила при ученето, вземането на решения, креативността, създаването на връзки и са главна предпоставка за психично здраве.
Какво е социално-емоционално учене
Социално-емоционалното учене (СЕУ) е процес, чрез който децата и възрастните усвояват и прилагат ефективно знания и умения, необходими за:
- разбирането и управлението на емоциите;
- планирането и постигането на заложени цели;
- изпитването на емпатия и показване загриженост към другите;
- създаването и поддържане на позитивни взаимоотношения и
- отговорното вземане на решения.[1]
Социалното и емоционално учене започва още в най-ранна детска възраст и е част от здравословното детско развитие. Често обаче в детските заведения СЕУ е пренебрегвано, а фокусът е единствено върху овладяването на уменията за самообслужване и проследяване на образователния напредък. Усвояването на социални умения е също толкова важно, колкото усвояването на четенето, писането и математиката.
Социалните умения и емоционалната компетентност са основни предпоставки за успех не само в училище, но и на работното място и в живота.
Колкото по-рано децата започнат да развиват тези си умения, толкова по-голяма ще е вероятността да израснат уверени и готови за истинския живот.
Защо мястото на социалното и емоционално учене е в училище
Учениците прекарват по-голямата част от деня си в училище, особено учениците в малките класове. Така че, ако игнорираме потребността им от социално и емоционално учене за 40+ часа на седмица, които те така или иначе са в училище, би било загуба на ценно време за личностното им развитие и усъвършенстването им.
Училището е също мястото, където децата попадат в множество различни и нови ситуации всеки ден. В училище се случват най-голяма част от техните социални интеракции, както с връстници, така и с по-малки и по-големи от тях деца, а също и с възрастни. Тук е пълно с предизвикателства, но и с редица възможности за изследване на себе си и на другите.
На всички е ясно, че училището е много повече от място за придобиване на академични умения. Голям брой изследвания, проведени през последните години посочват, че когато има заложени целенасочени и устойчиви програми за социално-емоционално учене, това носи ползи за цялото училище в редица аспекти - увеличаване на академичния успех, подобряване на качеството на взаимоотношенията между учители и ученици, както и намаляване на проблемно поведение (Durlak, Weissberg, Dymnicki, Taylor, & Schellinger, 2011).
Преподаването на социални и емоционални умения като част от темата на урока
В класната стая социално-емоционалното учене се изразява в интегриране в урока на кратки дейности и игри, които да помогнат на децата да развият социални умения, емоционални компетентности, да бъдат саморефлексивни, да придобият увереност. Разбира се, всичко това няма как да не се отрази позитивно и на академичните постижения. Системното използване на подобни игри в часовете подобрява атмосферата в класната стая и е ценно не само за децата, но и за учителите.
Всякакъв тип дейности, които отчитат емоционалното състояние на децата, всъщност помагат за концентрацията и намаляват нивото на тревожност и стрес. Това от своя страна позволява на децата да запомнят по-лесно учебния материал и да бъдат възприемчиви към нови знания. Когато учениците се чувстват ценени, значими и подкрепени, са по-мотивирани да учат и да откриват нови неща.
Важно е да обръщаме внимание на емоциите в класната стая, да ги вземаме предвид и да се стараем, за да съобразяваме преподаването си с тях.
Например, ако в междучасието се е случило нещо, което е разтревожило децата и забележите, че не са концентрирани след започването на часа, е добре да отделите няколко минути, за да обърнете внимание на случилото се и да говорите за него. След като всички са спокойни, ще успеете много по-пълноценно да преподадете подготвения материал. В противен случай - рискувате да разказвате урока, но никой да не Ви чуе. Пет минути за изясняване на нещата и стабилизиране на обстановката биха Ви спестили много повече време и усилия.
Защо СЕУ
- Учениците учат много по-ефективно, ако по време на урока учителите се стараят да развиват техните социални умения, емоционални компетентности и нагласи.
- Всякакъв тип игри и дейности, които отчитат емоционалното състояние на учениците, помагат за концентрацията и намаляват нивото на тревожност и стрес. Това позволява на децата да запомнят по-лесно учебния материал и да бъдат по-възприемчиви към нови знания.
- Социално-емоционалното учене играе важна роля за климата в класната стая.
- Вероятността децата да се ангажират с позитивно поведение е много по-голяма, когато са отчетени техните емоционални потребности.
- СЕУ е най-прекият път да разберете децата и да сплотите класа.
Ползите от социално-емоционално учене в класната стая
- Подкрепя регулирането и изразяването на емоции.
- Подобрява самооценката на учениците.
- Допринася за спад на тревожността и стреса при изпитвания.
- Активира общуването между учениците.
- Подобрява взаимоотношенията и климата в класната стая.
- Учи на взаимопомощ/сътрудничество.
- Учи на доброта и емпатия.
- Помага за изграждането на общност/екип – децата получават усещането, че принадлежат към определена група.
- Подобрява лидерските умения на учениците.
- Намалява неприемливото поведение.
- Намалява нивото на насилие сред учениците.
- Насърчава участието на учениците.
- Развива уменията за разрешаване на конфликти.
- Подобрява връзката между учениците и учителите.
- Улеснява преподаването.
- Намалява нивата на бърнаут при учителите.
Как да гарантираме социално-емоционално учене в класната стая
1. Създавайте в час и в междучасията предпоставки за сътрудничество и условия за уважително взаимодействие, с които да осигурите усещане за общност.
2. Инициирайте дейности за общуване между учениците в час, давайки им съвместни задачи и проекти:
- Разделяйте децата по двойки. Нека да си имат свой партньор - така не само ще се чувстват подкрепени, но и ще се научат да си помагат взаимно, да работят заедно и да бъдат добри един с друг. Ученето по двойки има много ползи за децата, както за тези, които се справят по-добре, така и за онези, които имат нужда от повече подкрепа.
- Помогнете им да се научат как да работят в група. Това е умение, което ще им е необходимо за цял живот – ще се научат как да преговарят с другите и да отстояват гледната си точка, да вземат съвместни решения. Работата в група помага на децата да открият силните си страни и да научат в какво са добри, да отстояват мястото си в групата, да имат своя роля. От друга страна, груповата работа дава възможност на всички деца от класа да участват активно.
3. Поканете ги да влязат в различни роли. Умението да се поставиш на мястото на другия е ключово за пълноценното общуване с хората около нас.
4. Демонстрирайте уважение и отчитайте емоционалното състояние на учениците. Осигурете им възможност да говорят за това как се чувстват в сигурна и защитена среда.
5. Осигурете им автономност в класната стая - свободата децата да правят избори и да вземат решения.
За повече информация:
http://ei.yale.edu/ - The Yale Center for Emotional Intelligence
https://casel.org - The Collaborative for Academic, Social, and Emotional Learning (CASEL)/
https://www.edutopia.org/ - Edutopia - George Lucas Educational Foundation
Каним Ви да изпробвате някои от стратегиите и игрите, които допринасят за разбирането на емоциите и развиват социалните умения на учениците:
- Конституция на класа
- ЕМОЦИОметър - постер на емоциите в класната стая
- Дискусия по двойки
- "Разходка в галерията"
- Техника "Аквариум" (дискусия базирана на текст или мултимедиен материал).
- Бинго! в клас
- Пъзел
- 8 приобщаващи игри за Вашите ученици
Прочетете още: 5-те ключови компетентности, които децата усвояват през социално-емоционалното учене в клас.
[1] The Collaborative for Academic, Social, and Emotional Learning (CASEL)/ https://casel.org/what-is-sel/
Виктория Троянова, детски психолог, Център за приобщаващо образование