Това „Браво” не е като другите или за значението на позитивната конструктивна обратна връзка

Колко често казвате „Браво” или получавате „Браво” като оценка?

 „Браво” винаги е желана и ценена обратна връзка, тя е положителна и в повечето случаи означава, че някой е бил успешен в нещо.

Но какво казвате на учениците или на децата си, на приятелите си, ако са опитали да постигнат нещо, ако са положили усилия, ако са се постарали и потрудили, но все още не не постигат желания резултат?

Казвате ли „Нищо, следващия път” или „Опитай пак” или „За малко”? Конструктивни ли са тези фрази или омаловажават положения труд? А ако не казваме нищо в отговор на усилията на другите, а ако дори сме негативни към ниските им резултати?  

Конструктивната позитивна обратна връзка е важна за всеки успех и за всеки напредък – това означава, когато казвате „Браво”, да казвате и за какво се отнася и да признавате еднакво, както постигнатия успех, така и положените усилия – „Браво за успешния резултат”, но и „Браво за дългата тренировка”.

В една класна стая често търсим верните отговори и ги награждаваме, но те ли са най-важните? Не е ли по-важно, че детето е било активно, че е работило концентрирано, че е вдигнало ръка? Защо и тогава не казваме „Браво, че участва в часа”, „Днес работи много търпеливо и внимателно”, „Днес беше концентриран и запомни много неща”?

Когато обръщаме внимание на процесите, чрез които децата учат, внимание ще им обръщат и те самите – ще стават още по-концентрирани, по-активни, ще имат повече ентусиазъм и енергия, ще бъдат по-позитивни към това, което учат и ще вярват в собствените си възможности. Защото ще виждат, че усилията им се ценят и имат значение.

И защото реално човек учи, не когато винаги взима първото място и дава верните отговори, а когато експериментира, когато тренира и репетира, а тези процеси неминуемо включват и грешки, но и подобрение и израстване и, разбира се, реално притежаване на успеха след това.

Браво, че прочетохте внимателно тази статия докрай. :)