Най-важният урок – вашият пример

Вероятно разговаряте често с детето си за училище, но говорите ли за важните неща – защо ходи на училище, как се чувства там, какво то и вие можете да направите, за да бъдат нещата по-добре. Резултатите от този тест, обсъдете заедно и си направете план за справяне с проблемите и затвърждаване на успехите. Разговаряйте с детето си честно – споделете своя опит като ученик, поговорете за своите трудности като родител на ученик. Но нека наистина това бъде разговор – чуйте и гледната точка на детето си и намерете къде се пресича с вашата – може би очаквате от него неща, с които то не може да се справи сега или не може да се справи само. Не забравяйте, че психичното здраве и спокойствие на детето ви са по-важни от отличните оценки.

Може би ще се изненадате по колко по-различен начин от вас възприема детето ви училището и себе си в него. За вашето дете, особено ако е по-малко, училището е средата, в която се утвърждава като личност и като част от общност. Често забравяме, че водещият стремеж при децата и младежите е да са като значимите други, да са приети от тях и да приличат на тях – с нещата, които имат, с нещата, които правят, с нещата, които казват, с начина, по който изглеждат, с нещата, които им се случват. Едновременно с това обаче те се опитват да вплетат всичко това в собственото си аз и усещане за себе си и често културните традиции на семейството, физическите дадености на детето, социално-икономическите възможности на семейството му се превръщат в бариери пред приемането на детето от значимите за него общности. В днешно време училището е изключителна мозайка от деца на различна възраст, с различни интереси, различни лични и семейни ценности и възможности и всяко дете в един или друг момент преживява отхвърляне заради това, че е по-различно, заради това, че не се вписва в желаната общност. Едновременно с това всяко дете непрекъснато преживява и актове на приемане – намира нов приятел, включва се в нова общност или създава такава около себе си. Това са нормални процеси и не можем да предпазим децата си от това да преживеят отхвърляне и да очакваме, че винаги ще бъдат приятели с всички.

Това, за което трябва да внимаваме обаче, е интензивността и продължителността на тези преживявания – твърде самотното дете се затваря в себе си, намира неподходяща компания или се променя драстично, за да се впише в желаната общност. Понякога родителите не отчитат веднага, че детето преминава през болезнен етап – маркерите при отделните деца са различни и е трудно да бъдат забелязани веднага – често в началото дори се приемат за нещо положително. А понякога фокусът на родителската гледна точка е в академичните постижения и социалният живот на децата не се коментира. Усещането за отхвърляне може да идва и от някои от учителите и от родителите на другите деца и детето може да изпитва дори още по-голяма тревожност, притеснение, срам и вина заради това, което е.

Ето защо вашата връзка с детето ви е от първостепенно значение – вие сте човекът, на когото детето ще се довери и на когото ще разчита, за да знае, че е ценно, красиво, умно, способно, добро и най-вече обичано. Колкото и трудно да е, понякога балансът между това, което е и това, което ще направи детето ви щастливо, трябва да дойде от вас – с много разговори, с много търпение... Ако не можете да купите на детето си последен модел смартфон, за да е като съучениците си, например, запишете го на уроци по нещо, което го интересува – това ще му помогне да намери приятели със сходни интереси и да се себеутвърди.

Колкото и да не ви се вярва, заедно с другите родители вие можете да повлияете и на класа на детето си и да помогнете на децата да видят нещата, които ги свързват, а не нещата, които ги различават и разделят – всички деца биха се зарадвали да отидат заедно на театър, да правят заедно сладки, да гледат филм, да си посадят цветя. За да садиш цветя или за да правиш сладки, не е необходимо да имаш модерни дрехи, да си отличник, да си слаба с дълга руса коса или да имаш мускули.

Щастливите общности и приятелства не могат да бъдат резултат на едностранните усилия на шепа учители, родители и деца – може би сега вие сте на ход – ако държите на приобщаващите ценности – равнопоставеност, уважение, доверие, честност, те трябва да личат в собствените ви действия и да звучат в собствените ви думи.

Всеки родител иска детето му да бъде прието, обичано и ценено. Научете го на свой ред да приема, да се грижи за другите, да вижда красотата и силата във всеки, да споделя и да се раздава, да се усмихва и да подава първо ръка.

Илюстрация: Олег Владимиров