"Нетрадиционните родителски срещи" - Йорданка Филева, II СОУ „Проф. Никола Маринов“, гр. Търговище

Всяко училище трябва да утвърждава своя политика за развиване на партньорството в триадата учител – ученик – родител. В това отношение съществуват много възможности. Предлагам една от тях – провеждането на нетрадиционни родителски срещи.

І. Представяне на практиката         

          Когато учениците ми постъпиха в новосформирания ІХ клас, профил „Хуманитарен”, в началото на втория учебен срок трябваше да проведа поредната родителска среща. Дълго обмислях как да направим заедно с тях така, че да представим пред родителите - заедно с учениците и ръководството на училището - по нетрадиционен начин резултатите от нашия съвместен труд през първия срок. Исках децата да се чувстват като домакини, на своя територия, да покажат, че са избрали подходящото училище и подходящия клас; исках родителите да дойдат с желание, с очакване за положителни емоции и да си тръгнат спокойни за своите деца. Всеки трябваше да почувства уважението и добронамерения тон на другите. Бях провокирана и от негативните мнения, изказани в различни блогове и сайтове в интернет.         

Нарекохме срещата си „Заедно”. Уточнихме отделните модули, проведохме своеобразен конкурс за водещи, съставихме сценария, изработихме красива покана за вечерта, погрижихме се за концертната зала, за техническото оборудване.   В деня на провеждането й актовата зала на училището фокусира позитивните очаквания на родители и ученици, желанието на младите хора да изявят себе си, своите таланти, удовлетворението на учителите и ръководството на училището от успешното партньорство в училищната общност. Традиционното досадно изреждане на цифри за успеха и отсъствията на класа заменихме с компютърна презентация „Дневникът говори”, изготвена от ученичка. Назидателните констатации за това, колко е важно учениците да бъдат толерантни един към друг, защото те идват от различни класове и училища, заменихме с  презентацията „Заедно” на друга ученичка – за спечелените награди в национални конкурси, за посетените театрални постановки и срещите с актьори, за работата по международни проекти, за колективното посрещането на Коледа и т.н  

          Учениците от моя клас определено имат  интерес към литературата, нещо повече – голяма част от тях правят опити в създаването на художествени творби, и то доста стойностни. Амбициозни са, стремят се да се усъвършенстват, желаят да се изявяват, да бъдат оценени. Печелят много отличия в национални, областни и общински литературни конкурси. Вълнуват ги различни теми, предизвикват ги различни събития. Часовете с тях са една истинска педагогическа работилница, в една от които се роди идеята за това – пред родителите и учителите си учениците да представят своята класова художествена продукция. На самата среща момчетата и момичетата споделиха с родителите и учителите си много стихотворения, есета, разкази, преливащи от емоции, разнообразни по тематика – за мечтите, за любовта, за родителските забрани, за парите, за тревогите и радостите на младите хора, за празниците в семейството и т.н. Залата грееше от усмивки, когато две девойки изпълниха своя танц рокендрол. Дълго не стихваха аплодисментите след музикалните изпълнения - на пиано и солово пеене на други ученици. Една от майките пожела на младите хора да не спират да мечтаят, да не спират да търсят, да знаят, че  винаги могат да разчитат на своите родители и учители – те ще ги подкрепят, когато се налага, ще им вдъхнат вяра или просто - ще ги прегърнат.

          В края на срещата учениците отправиха следното послание: „Драги родители, уважаеми учители, ние сме на 15 години – на границата между детството и младостта. Трудно е да загърбим безгрижните години, трудно е да пораснем и да станем самостоятелни.  И ако вие, нашите родители и учители, се опитате да погледнете света с нашите очи, ще ви бъдем признателни.  Не искаме много! Ед­на топ­ла ду­ма, един мил пог­лед, един жест на съп­ри­час­т­ност, мал­ко по­ощ­ре­ние, знак за под­к­ре­па... Искаме да ни гледате с обич и доверие. Искаме да се чувстваме значими и обичани. Искаме и вие да сте спокойни и сигурни в нас. Вярвайте ни! Ще успеем, защото сме ЗАЕДНО!”    

          Водещите пожелаха „до нови срещи”, а на никого не му се тръгваше. Всички бяха развълнувани и удовлетворени. Родителите казваха „благодарим ви”, учителите – „поздравления”, а още същата вечер във фейсбук учениците публикуваха снимки от срещата и написаха: „Най-яката родителска среща”, „Чакам с нетърпение следващата”, „Беше страхотно!” 

ІІ. Основни педагогически цели:

1. Създаване на модел за партньорство в триадата класен ръководител – родители – ученици.
2. Промяна в нагласите на родителите към училището.
3. Постигане на реална положителна промяна в нивата на комуникация между членовете на училищната общност /класен ръководител – ученик – родител/.
4. Формиране и усъвършенстване на житейски умения на членовете на училищната общност.
5. Осигуряване устойчивост и мултиплициране на модела, прилагане и постоянно разширяване на различни нива: клас – училище – други училища.
6. Осъществяване на екипна работа между класни ръководители, преподаватели, педагогически съветник, ръководство на училището, училищно настоятелство.  

Сценарий за провеждане на нетрадиционна родителска среща „ЗАЕДНО” с ученици, родители и учители от ІІ СОУ „Проф. Никола Маринов” град Търговище