"Успехите на един клас" - Калинка Русалкова, ОУ "В. Левски", гр. Пловдив

Здравейте! Възпитател съм на ІІІ Б клас при ОУ "Васил Левски" гр. Пловдив. желая да се включа в конкурса, като ви разкажа какво правим за да мотивираме нашите ученици.

Успехите на един клас /група/, никога не идват от днес за утре и никога не зависят само от единия учител. Работя в това училище от месец декември. Заедно с моята колежка - Боянка Митева, която е класен ръководител на класа, обсъдихме нашите задачи и приоритети за работа с децата. Въведохме таблица с имената на учениците, в която всеки ден отбелязвахме с "Х" старанията, които ученикът полага не само за себе си, но и за другите - това, което прави над задълженията си като ученик. За да има постоянство в действията си, изисквахме най- малко осем "Х" за съответния месец. Учениците, събрали повече от 8 "Х", получаваха индивидуални картички, изработени от нас учителките. Искам да отбележа, че поставянето на "Х" до името, няма пряка връзка с оценката. Може да имаш отлични оценки и какво от това, ако се държиш арогантно с приятелите си...

В началото задаваха въпроси, защо някой получава такава картичка, а е със среден успех, пък други с отличен нямат. С времето разбраха, нашата цел, а тя е да подготвим ученика не само за следващия ден в училище, но и занапред в живота. Оценките са временно явление - днес имаш 4, утре 6 и т.н., важното е какво носиш вътре в себе си. Ако имаш добри намерения и се стараеш да дадеш най-доброто от себе си, то резултатите ще бъдат успешни и животът ще ти пише „Отличен“. Важно е да бъдеш позитивен, да искаш най- доброто както за себе си, така и за тези около теб, да мислиш, да бъдеш креативен, полезен, активен, старателен.

Резултатите дойдоха след няколко месеца постоянство, труд и ежедневно говорене с учениците по тези въпроси. Започнаха да се замислят над поведението си и да се стараят да бъдат забелязани с добри действия. 

За да сплотим групата и да имаме целенасочена дейност, избрахме си мисия на класа - "Заедно празнуваме, пеем и танцуваме". Преди беше по наше предложение, сега е по тяхно желание, в междучасията играем ръченица или хоро, а в петък следобед каним на хорото и техните родители. Искаме да възпитаме у децата любов към българските традиции и изобщо към всичко българско. Така се роди и идеята да направим "клетва за вярност и любов към родината". Клипът към тази клетва е публикуван в официалния сайт на БТВ и НТВ, както и отразен от вестник "Пловдив 24.BG". Всеки ден часовете ни започват с "Аз съм българче", с изпълнението на което си спечелихме грамота за участие и принос в утвърждаването на конкурса за рецитация на възрожденска литература при НЧ "Васил Йорданов", с. Нова Черна, Област Силистра. Пак с български дух и любов към родината, подготвяме тържество по случаи завършване на трети клас. Искаме да бъде нещо различно, динамично и забавно, за това наблегнахме повече на песните, танците и разбира се - участие в празничната програма на родители. Родителите са по-нетърпеливи от нас и искат вече да идва този празник, да видят как Рада Госпожина /майка на ученик/ ще поведе хорото, други пък, превъплътили се в  национални герои, как рецитират едни от най-българските стихотворения за родината. 

 На 4 май каним всички приятели на ОУ "Васил Левски" да дойдат от 17 ч в двора на училището, да си подадем ръце и да направим най- голямото хоро в училище. Хорото е сила, енергия, хорото свързва хора като си подават ръка. Така е и с успехите на учениците - всички трябва да си подадем ръце. Всички - родители, ученици, учители, ръководство и общество като цяло  трябва да сме единни, защото така или иначе – „ние сме на хорото“. От нас зависи какво бъдеще ще очаква децата ни, какво бъдеще ще чака и България.