Есе на тема: "Аз и моето училище" - Александър Митрев, 3 клас
В един слънчев пролетен ден нашата учителка ни бе дала тест по математика. Задачите бяха много лесни. Реших задачите бързо и излязох на двора. Слънцето грееше приятно. Седнах на пейката и зачаках да излезе някой съученик.
Изведнъж чух писък на дете. Приближих се и видях паднал първокласник. Панталона му беше изтъркан, а на лицето му имаше рана. Той беше много тежък, за да го вдигна. Бате Тони дойде и заедно с него заведохме малкия ученик в медицинския кабинет. Сестрата го превърза, почисти раните, сложи лепенка на наранените места.
Получих похвала от много хора. Госпожата ми даде грамота за направено добро дело, но си мисля, че това, което направихме с бате Тони е нещо, което всеки би направил. Нещо като ПРЕДАЙ НАТАТЪК.
Александър Николаев Митрев, 3 клас, Първо ОУ „ Св. Климент Охридски”, град Сандански