Есе на тема: "Аз и моето училище" - Габриела Ахчийска, 16 год.

/разказ/

Тара почувства  благосклонния поглед на госпожата.

- Ще ни кажеш ли отговора? – с мек глaс я попита учителката.

Момичето се стегна, усети притеснението, което бавно се разливаше по тялото ѝ. Ученичката гледаше изречението в учебника и цялата граматика, която беше учила, изчезна от главата и заместена от черно петно. В отчаянието си, Тара измърмори нещо което никой не разбра. До ушите на всички стигна някакъв звук, смесица между сумтене и мърморене. Учителката реагира спокойно:

- Ще повториш ли? Нищо не чух.

Момичето повтори малко по-силно отговора си. Госпожата я погледна за секунда и после леко замислено изрече:

- По-добре ще е по друг начин...

- Значи другият отговор е верен. – прекъсна я един от учениците. Учителката само повтори:

-По-добре ще е по друг начин.

Тара беше поразена, нито капка от предишното надменно поведение. След като смениха директора, госпожа Милева се държеше мило, не като преди. Момичето се отпусна, остави притеснението да си тръгне и погледна отново изречението. Сега виждаше какво му липсва и беше сигурна в себе си.

- Да, сетих се как трябва да е. – отсече Тара. Госпожата се обърна към нея с въпросителен поглед и я подкани да продължи. Момичето спокойно изрече на глас мислите си. Отговора се оказа верен и госпожа Милева каза с отенък на гордост в тона си:

- Браво Тара! Виж, че можеш.

Момичето придоби съвсем ново усещане за този час. Дори и да не и вървеше испанския тя вече не се притесняваше, че греши или, че не знае нещо. Превъзмогна и страха си да задава въпроси. Всичко това се случваше бавно и по степенно, успоредно с промените в училището. С новата директорка картинката изглеждаше коренно различна. Светилището на знанията  се превърна в институция тясно свързана с технологиите, но и не забравяща традиционните методи. Учителите,  учениците и цялото ръководство се грижеха за озеленяването на двора, разбира се, беше наета и компания, която обърна професионално внимание на зелената идея. Тара с най-голямо удоволствие ходеше на училище, особено след като мечтата ѝ за зелен кът се сбъдна. Сега тя почти всяко голямо междучасие седеше там и четеше книга, похапваше нещо или просто се наслаждаваше на общуването с приятели. Момичето се чувстваше подкрепата, която и осигурява ръководството на училището, защото за пръв път нейното мнение наистина беше чуто и се предприеха действия по въпроса. Училищната база също се подобри драстично. В двора беше изгради терен подходящ за различни видове спорт. Тара с голямо удоволствие наблюдаваше как от време на време учениците заедно с учителите по физическо сменяха мрежата за тенис с такава за волейбол или обратното. Директорката се погрижи във всеки кабинет да се осигурят шкафчета, където учениците да оставят част от учебниците си. Също така им обеща, че за в бъдеще техните ученически пособия ще бъдат по-леки и с практическа насоченост.

Най-грандиозната от всички промени, които Тара виждаше и усещаше беше отношението на учителите. Преподавателите вече се интересуваха от мнението на учениците си и се стараеха да развият както тяхното логическо, така и тяхното творческо  мислене. Системата за оценяване си остана същата, но оценките се пишеха повече за развитието, което отбелязват учениците в дадена област, спрямо това, което са били преди. Учителите по този начин успяват да вдъхновят децата да постигнат даден норматив и дори да го надминат. На тях, преподавателите,  пък от друга страна се дава по-голяма свобода на действие, ръководството подкрепя креативните, дисциплинирани и  стараещи  се будители.

 Тара  знаеше, че  както нейното поведение, така и на съучениците ѝ ще се промени към добро, защото те вече имаха отлични примери за подражание.