Есе на тема: "Аз и моето училище" - Деница Бучинска, 17 год.

Красотата на човека като създание се състои именно в нашето познание за него като разумна личност, водеща изначалното си, свободно състояние от природата, която е и първопричина на битието около нас.

Още през Ренесанса се появява идеята за Твореца, който поставя личността в центъра на всичкото, като я дарява с разум, посредством който да размишлява и обмисля, както и със свобода, чрез която да изгради сам себе си и да избере в какво да се превъне, като крайното състояние е следствие от конкретните му избори във всяка отделна ситуация. Тези избори обаче, с течение на времето стават все по-трудни и е неизбежна необходимостта на човека да се опре на сигурна основа, която да му послужи като образец, що се отнася до това кое е правилното, водещо до индивидуална, вътрешна хармония. Именно училището, което се превръща в сякаш втори дом за развиващия се индивид, заедно с образованието, което ни предоставя, и което се превръща във фундамента на нашия цялостен мироглед, който от своя страна формира и идеята ни за бъдещето, представлява всъщност тази основа, на която безусловно се уповаваме, и на която разчитаме за това да изградим в себе си качествата, които да ни направят хора. До момента на осъзнаването ни всъщност, се движим по течение, което не разкрива пред съзнанието ни належащата необходимост от това да бъдем в синхрон с познанието не само за света, като природа и логос, но и за това, което го изпълва – а именно равните помежду си, разумни създания. В определен момент от израстването ни, обаче, това се променя с неимоверна скорост. Когато открием, че в нас се корени потенциал за покоряване на безброй висоти, което може да бъде постигнато посредством това, с което ни дарява собственото ни училище, поради причината, че то разкрива пред нас гледки, на които преди никога не сме били свидетели, или за които сетивата ни са били  „слепи” и „глухи”, в този момент осъзнаваме сами себе си, на какво сме способни, и хармоничната ни симбиоза с това, което ни дава образованието. Но то само по себе си, също се разделя на етапи, както и формирането на цялостното ни Аз, тъй като първоначалното познание, което ни дава нашият собствен извор на живот, а именно училището, е това, което ни подтиква да вървим по пътя на науката, то е водещият фактор в личната ни мотивация за осъзнаване на битието и за стремеж към щастие чрез знание в него. Следователно, то е това, което ни кара сами да пожелаем да разберем, да открием, да осъществим, то е фигурата, която поражда след себе си образование, продиктувано от личните ни пориви за получаване на такова, то е любов към личната и всеобщата екзистенция, то е уважение и мъдрост.

А този, който е осъзнал себе си като разумна личност, никога не може да спре да преследва знанието, никога не забравя училището, и винаги го усеща с носталгия, тъй като това, което те прави разумен и мислещ, е това което те кара да познаеш собствения си разсъдък, собствените си способности, следователно е и единственият истински дом, оставащ завинаги в сърцето, и пораждащ винаги благоговение. Ако познавам себе си в истинната си цялост, и се обичам, поради силата си да бъда човек, то аз съм поел от моето училище това, което то ми дава в основите на личното ми изграждане, и което остава завинаги в същността ми. Красотата на човешкото създание започва с познанието за разумната му есенция, но неизбежно приключва с равносметката на престоя му в съществуването, а тя се определя именно от училището и образованието, което то ни предоставя, защото в действителност то е цялото битие.