Есе на тема: "Аз и моето училище" - Александра Пешакова, 7 клас

Аз съм Александра. Ученичка съм в 6 клас.  Преди една година се преместих в ново училище. Моите съученици бяха заедно от първи клас.  Всички намираха някакви поводи да ме обиждат или да ми се подиграват. Когато се опитвах да ги заговоря оставаха с каменни изражения, а зад гърба ми се усмихваха злобно. Чувствах се изолирана и сама.

Една вечер се прибрах, плачейки. Легнах си и заспах. Сънувах интересен сън. Необичаен сън.  Присъни ми се един учебен ден. Пристигнах в училище и всички бяха дружелюбни. Разговаряха с мен, смееха се, държаха се така, сякаш се познаваме от години, приятели сме  и ни свързват много общи и незабравими спомени. Шегувахме се… Споделяхме си… Помагахме си… Учителите бяха строги, но добри, предаваха опита и знанията си и ясно ни показваха подкрепата си. След училище се прибрах в къщи и родителите ми ме попитаха имам ли нужда от помощ. На другия ден щях да имам тест. Баща ми ме потупа по рамото и ми каза да не се притеснявам, защото е сигурен, че ще се справя.

Изведнъж часовникът звънна. Отворих сънено очи и разбрах, че всичко е било насън. Но ми бе останало едно приятно и леко чувство. Станах с усмивка и си казах, че днес ще е един прекрасен ден.

По пътя към училище мислех само хубави неща. Влязох в класната стая и седнах сама, като не спирах да имам усещането, че сънят ми ще се сбъдне. Малко след това едно момиче седна до мен. Заприказвахме се. Не след дълго към нас се присъедини и друго момиче. Любопитни, скоро и други се включиха, увеличавайки групата. Оказа се, че можем да се забавляваме. Продължихме заедно и в игрите в часа по физическо, и по останалите предмети и в междучасията.

Когато се прибрах, разказах за случилото се на родителите ми. Те ме прегърнаха и ми казаха, че с положително мислене мога да постигна много хубави неща.