ПГТ „Н. Й. Вапцаров“, гр. Сливница - споделените ценности са усещането за семейство, уважението, свободата, откритостта

Актуалната обстановка в страната, която силно влияе на работа на училищата не позволи на екипа ни да посети  ПГТ „Н. Й. Вапцаров“ гр. Сливница, въпреки желанието и голямото ни любопитство.

За училището виртуално ни разказва Красимира Миленкова, главен учител в гимназията с история. Ето как започва тя: Старата сграда на прогимназията на 4 октомври 1937г.  се освещава като клон на III Софийска мъжка гимназия. В Летописната книга на училището, съхранена в Софийски градски държавен архив е отбелязано, че в началото липсват чинове и учебни помагала, а „покъщнината“ се набавя от селяните в Сливница. С приходите от вечеринка се купуват шкаф за училищна библиотека и три малки шкафа за класни библиотеки, с концерт в офицерския дом се събират пари за бедните деца. Учениците и учителите залесяват с тополи част от двора на училището  и  близкия хълм с 1000 борчета. Сградата, в която се намираме в момента, наскоро след построяването е използвана често от военните власти през Втората световна война, от руски войски през октомври 1944 г. Следват ремонти и подобрения. В това училище се обучават първите 350 “тебеширени шофьори“, които да отговорят на острите нужди в целия Западен регион. И отново се започва почти от нулата. Учебните автомобили /“Опел Олимпия“, „Пакард“ и камиони „Опел Блиц“/ идват от автомобилния парк на Борис III и слагат край на представата за устройството на автомобила, чертана от преподавателите с тебешир на дъската.

Снимка: ПГТ „Н. Й. Вапцаров“, гр. Сливница

Впечатляваща история, носеща спомени за гордост, преодолени трудности, промени. И така, от началото до сега, и с доброволен труд, и чрез проекти се създава базата и атмосферата на нашето училище – казва г-жа Миленкова и продължава в отговор на въпроса ни какво е онова интересно и впечатляващо нещо, което отличава училището: Според мен, това е гостоприемната среда, възрожденският дух, топлата, приемаща атмосфера, в която желаем всички да се усещат обгрижени, специални, полезни. Затова се стараем вътрешната архитектура и оборудването на кабинетите да внася усещане за място за специални срещи между науката и вътрешния свят на емоциите. Големите фоайета, пейките от ковано желязо, водната каскада, изобилието от екзотични растения, колекцията от минерали /дарение от местния краевед и бивш ученик на училището г-н Светолик Милчич/, таблата със снимки от пъстрото училищно ежедневие съпътстват приятно часовете, в които сме заедно. Естетиката  респектира, действа като възпиращ фактор и възпитава без съпротива отношението на грижовни стопани от страна и на учениците – една идея, реализирана успешно от доскорошния директор г-жа Лидия Франк, продължавана и сега от новият директор г-жа Оля Зарева  и колектива на училището.

Друго  различно нещо в училището, което го прави уникално такова, каквото е според  нашата виртуална домакиня, е свободата учениците да изразяват мнение, но с уважение, както и подкрепените им идеи, усещането за дом, в който се случва порастването и желанието им да се връщат с любопитство години наред, след като са чули последния звънец в 12 клас, за да изпитат задоволството, че направеното не само се пази, но и се обогатява с модерна кабинетна и сервизна техника.

В училището се гордеят с крачките си на напредък в учението и справянето с житейските предизвикателства, с успехите си в регионалните състезания за най-добър монтьор и водач на МПС, със спортните си постижения. А  най-големите общи, споделени ценности са усещането за семейство, уважението, свободата, откритостта.

Госпожа Миленкова ни споделя и за основното предизвикателство – учениците да приемат важността на правилата за допустимо поведение и да се научат да решават проблемите си по безопасен начин, да откриват и опознават себе си, да се справят с трудните, непознати изпитания.

А силните страни се проявяват специфично и с различен темп на развитие, с крачки напред, понякога и назад, но промяната е налице, както и желанието на учениците да дават най-доброто, на което са способни в момента.

За финал разбираме за една интересна традиция в училище, а именно, че посрещат осмокласниците с питка с хляб и сол, а с питка с мед изпращат абитуриентите. Ние пък разбираме, че силата на посланията е важна и оставаме в очакване да посетим училището при първа възможност, защото оставаме с усещането, че вратите му са отворени за приятели.

Снимка: ПГТ „Н. Й. Вапцаров“, гр. Сливница