ОУ "Н.Й.Вапцаров", с. Селановци - училището, в което има място за всеки

Някои хора обичат дъжда, на други им носи тъга и носталгия, но благодарение на него получаваме магичен дар, за който всички сме благодарни и обичаме – дъгата. Има много и разнообразни тълкувания за символиката на дъгата. Може би най-често срещаното от тях е, че ако минеш под нея, всичките ти желания ще се сбъднат. Добре, че това природно явление се е погрижило и за това – невъзможно е физически да минеш под дъгата, и така са спасени мечтите, защото за какво бихме си мечтали, ако всичките ни желания се сбъднат?

Снимка: ЕЛА

Каквото и да означава за нас дъгата, тя носи радост на всички, цвят в сивотата, надежда след бурята. Може би точно заради това не можех да спра да мисля за дъгата, докато се разхождахме из коридорите на ОУ „Н. Й. Вапцаров“, село Селановци. Различните цветове са навсякъде из училището – редуват се в танц по коридорите, правят всяка стая специална, дъгата е там дори в табелите на класните стаи и кабинети. „Така и не разбрахме чия идея беше да боядисаме така шарено училището, колегите от поддръжката решиха да ни изненадат“, каза една от най-дългогодишните учителки, докато ни развеждаше. В това училище всеки има право и свобода на инициатива, всеки допринася с идеите и ентусиазма си.

Но нека се върнем в началото. Посетихме училището в една различна година. През 2020 г. училищата през повечето време са затворени, а ученето става през екрана. Така беше и в този ден. Сградата беше празна, а учениците – по домовете си. Въпреки това, се опитах да науча възможно най-много за училището в най-голямото село в Северозападна България.  

Снимка: ЕЛА

Посрещна ни директорът – Петя Русинова – един нестихващ извор на идеи и енергия, който винаги следва принципа – ако има желание, ще се намери начин. Кани ни в кабинета си – целият обзаведен и боядисан в любимия ѝ жълт цвят и докато пием чай в жълта чаша с емотикон „усмивка“, ни разказва с вълнение защо училището, което ръководи, е специално. В думите ѝ се усеща голямо удовлетворение и дори гордост от всичките постижения на екипа, училището, децата и родителите им, които тя възприема като едно цяло. „Единственото селско училище, което е домакин на национален конкурс“, не пропуска да подчертае г-жа Русинова, докато ни разказва за творческия конкурс за малки философи „Малкият принц“, който се провежда за осма поредна година. Училището участва в много проекти и се полагат усилия за постоянно обновяване на експертизата и базата. В момента на дневен ред е сътрудничеството им в Български червен кръст по проект „Аз мога“, благодарение на който, учениците се подготвят за домашни помощници и ще могат да дават долекарска помощ. В селото има голяма нужда от специалисти, които да се грижат за възрастни хора. Обучението се провежда в обновената им актова зала, която предстои да видим.

На входната врата ни посрещна надпис „Моето училище“ и това не е случайно. Наистина там има място за всеки, а голяма част от екипа на училището са негови възпитаници. Такива са и нашите домакини. Развеждат ни най-дългогодишната учителка и най-новото попълнение в екипа - учителка в пети клас, привлечена от отношението и вниманието към всяко дете. Разпознават като най-ценно, че за училището им се говори и е познато, и предпочитано в областта, има ученици, които идват от други по-големи населени места, защото това е училище, в което има място за всеки, в което всеки е важен и специален. Това е видно и от таблата за постижения, в които са изложени работите на всички ученици – на тези, участвали в конкурси, и на тези, които са на ресурсна подготовка.

Снимка: ЕЛА

Училището има изграден екип за личностна подкрепа от трима ресурсни учители, логопед и психолог, както и три напълно оборудвани ресурсни кабинети за работа с децата, които имат нужда от специална подкрепа. Прави впечатление последното попълнение – маса с лампа за работа с пясък, изработена от местен майстор на достъпна за училището цена. Пространствата се адаптират спрямо нуждите и възможностите на децата. Например един цял клас е преместен от втория на първия етаж, защото в него учи дете, което се придвижва в количка.

Дворът на училището е много просторен и има място за всякакви игри и физически упражнения, както и кътове за отдих и общуване. Признавам, най-много ми хареса класната стая на открито, която напомня на горска сцена за разказване на приказки.

Снимка: ЕЛА

Занаятите са важна част от училищния живот. Има кабинет по готварство и стая за приложни изкуства и изработване на различни предмети и украшения.

В тази странна година на изолация, училищата получиха указания за осигуряване на специални помещения, в които да бъдат отделяни деца с вирусни симптоми. Тези помещения предизвикаха много реакции и дори някои прекомерно изолиращи помещения влязоха в новините. Тук това помещение беше поредното доказателство, че сме в едно по-различно училище. В него имаше канапе за почивка и целите стени бяха облепени с ценна и добре поднесена информация за вируса, препоръки за лична хигиена, както и много позитивни мотивиращи текстове, които помагат и успокояват учениците в тази притеснителна ситуация.

Дарбите и специалните умения на децата имат своето място в множество табла по коридорите, по стените на класните стаи и лавиците с награди. Учениците са насърчавани да участват във всякакви олимпиади и състезания, на които представят достойно училището си.

Тръгвам си от селановското училище с много нови идеи, вдъхновение и най-вече с усещането, че съм добре дошла по всяко време. Защото там има място за всеки.