СУ „Свети Паисий Хилендарски“, Златица – топло като златна есен

Поредният постигнат връх за СУ „Свети Паисий Хилендарски“, наред с многото национални и международни проекти и награди е, че училището в Златица вече е лицензиран оператор на Международната награда на херцога на Единбург, което означава, че интересът на училищният екип да се развива и постоянно да работи за мотивацията и израстването на своите младежи е нестихващ.

Ето ни вече в училището. На входа ни посреща г-жа Емилия Димитрова, директор на „СУ „Свети Паисий Хилендарски“, и ресурсният учител г-жа Павлина Зайкова. Влизайки, се озоваваме в нещо като храм на знанието, усещане носено от изрисуваните народни будители.

Снимка: ЕЛА

Говорим си… Една от темите, които в дълбочина засягаме е работата с деца на ресурсно подпомагане. И тук както на всякъде другаде броят на децата се увеличава. Винаги питам защо – защото имате голям екип и събирате всички децата от околността, защото на децата със специални образователни потребности се обръща повече внимание последните години или защото наистина броят им се увеличава. Задавала съм този въпрос на всеки директор и ресурсен учител, с които съм се срещала и отговорът винаги е един и същ: „Да, добрият и голям екип привлича повече деца, да, имаме повече ресурси да им обърнем внимание, но да, броят на децата със специални образователни потребност реално постоянно расте. Факторите са много – стресът по време на бременността, замърсената околна среда, нестабилността в семействата, всичко това е причина да имаме деца, които се справят трудно, но мястото им е в училище.“

СУ „Паисий Хилендарски“ е поредният пример, че там където има изграден екип, нещата се случват добре, въпреки трудностите. Двама ресурсни учители, двама психолози, логопед и рехабилитатор, макар и извън училището, изграждат този екип за подкрепа, без който останалите училищни специалисти не биха могли да се справят. Забелязала съм, че в училища с добър екип за подкрепа, той сякаш е като локомотив, който не се отказва и издърпва останалите, когато е най-трудно и силите са на привършване.  

Снимка: ЕЛА

Преди да си тръгнем, разгледахме всички кътове, приканващи учениците да припознаят училището като нещо повече от класна стая и звънец. Места, на които да поседят, да се огледат, да помислят или да се посмеят с другите, да почетат или да прекарат известно време с телефона си - важното е да се почувстват спокойни, че са приети такива каквито са, но и че винаги има някой близо до тях, който им каза „Можеш повече“.
Хвърляме последен поглед към чисто новата спортна площадка на двора и си тръгваме обнадеждени от преживяванията си днес, които дълго след това коментираме помежду си.

До нови срещи, Златица.

Снимка: ЕЛА