98 НУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. София - атмосфера на взаимно учене

Ако решите да прекосите София с трамвай 12, ще видите много интересни места. Едно от тях е квартал Илиянци, в който съжителстват небезизвестен търговски център, индустриална зона, жп гара и много къщи – цветни, големи и малки, за едно или повече семейства. Кварталът си има площад, а току до него, скрито от няколко впечатляващи дървета ще откриете още една къща – също така цветна, но и доста по-голяма. В тази къща живее семейството на 98-мо Начално училище "Свети Свети Кирил и Методий". Не, не е грешка – някои училищни общности са толкова топли и уютни, че наистина приличат на семейство. Основно правило тук е, че е важно децата да се чувстват като у дома си, а влизането в училище да не се усеща като прескачане в друго измерение след детската градина.

Снимка: 98 НУ "Свети Свети Кирил и Методий"

От години училището работи с целодневна организация. От времето, когато експертни гласове спореха колко изтощаващо е това за децата, и до днес, е достатъчно да отидете в училището около 5 следобед и ще усетите сами енергията, която произвеждат 263-те слънчеви лица, които „излитат“ през входа, но винаги при ясна организация, която е споделена със самите деца. Никой не си и помисля да излезе извън двора преди „неговия“ бус да е пристигнал или преди гордо да съобщи на „точния“ дежурен учител: „Тате е тук, господине! Тръгвам!“.

Този разказ започна от края на учебния ден, но преди той да дойде тук, се случват още много интересни неща: сутринта започва със смяна на обувките с пантофи (или просто удобни леки обувки), с които се движиш спокойно навсякъде в сградата. Четенето често се случва докато лежиш на килима. Часовете по театър са си част от програмата, а след тези по информационни технологии се чувстваш толкова подготвен, че дори обясняваш на семейството и учителя как се влиза в среща в zoom.

От доста дълго време основното предизвикателство пред 98 НУ е как да приеме всички деца и семейства, които искат да се присъединят към училищната общност. Училището буквално порасна, след като сградата му беше разширена с ново крило.

И все пак, тъй като не е възможно всички да учат на едно и също място, в училище, което постоянно се разраства, ето друга възможност – изграждане на подобна атмосфера във всяко училище. Атмосфера на близост, добронамереност и взаимно учене, в която всеки е добре дошъл.