Есе на тема: "Аз и моето училище" - Мая Пенчева, 6 клас

Имало едно момиче на име Джули. Всички в нейния клас ѝ се подигравали, затова че никога не можела да бие горен сервис в час по ФВС. Тя била много тъжна, затова че всички я дразнели.

Един ден видяла, че някой от нейните съученици е хвърлил бележка на едно от децата, на която пишело, че Джули е много тъпа. Тя много се разтроила, прибрала се, не можела да вечеря, толкова била засегната. Джули си легнала, заплакала и заспала.

Сънувала, че младо, сладко и красиво момче ѝ казва:

            - Не плачи, Джули, всичко ще се оправи!

А тя го попитала:

  - Ти откъде знаеш моето име?

            - Аз живея в твоя ум. Не си ли ме виждала преди?

            - Не!

            - Е, щом не ме познаваш, нека да се запознаем.

Момчето казало:

            - Аз съм Николай.

            - А пък аз съм Джули.

            -  Е, Джули, искаш ли да се разходим?

            -  Да, добре, може.

Те се разхождали много дълго време. Николай разказал на Джули за своето училище. Там нямало учители, а роботи, които забавлявали децата. Учебният материал го учели чрез песни и танци. Дневникът бил общ бележник на роботите и децата, в който се оценявала и работата на машините с изкуствен интелект. Никога нямало домашни, а когато учениците ги изпитвали, роботите винаги повишавали оценките им. Те учели само по три часа на ден.

Всяка сутрин на входа на училището им раздавали гравитационни обувки, защото седели на летящи чинове. В класните стаи била пълна лудница. Всички ученици били възпитани и добри. Това, което ги сближавало, било чудесното време, което те споделяли всеки ден. Не се карали помжду си, а обединявали усилия, за да напредват всички заедно.

Джули му казала,че в нейнто училище е точно обратното. Там няма роботи, а учители, които крещят и изискват много от децата. А пък учениците са невъзпитани и не искат да учат. И в същото време се заяждат с всеки срещнат по коридора в училище. Не уважават преподавателите си и е много скучно в час.

Джули се разплакала и казала, че иска и в нейното училище да бъде така.

По едно време тя се сетила, че това е само сън. И попитала Николай:

      - Ще те видя ли пак?

      - Да, Джули, в сънищата си. - След това се събудила, облякла се, закусвала и отишла на училище. Не можела да спре да мисли за него. А след като се прибрала вкъщи, усмихната до уши, изтичала до леглото си и заспала. Отново сънувала приказното момче, което толкова много харесвала.

Един ден Джули минала по коридора в училище и видяла един младеж, който изглеждал досущ като Николай. Тя изтичала до него и го прегърнала. А той учудено попитал:

     - Коя си ти?

     - Тя отговорила: - Извинявай, припознах се!

     - Няма проблем!

След това момичето продължило по коридора, а момчето развило симпатия към нея и я настигнало. Те се запознали, станали неразделни.

Джули спряла да сънува Николай, а училището се превърнало в любимото ѝ място.