Есе на тема: "Аз и моето училище" - Диляра Мехмедова, 3 клас - "Учим и се забавляваме"

     Аз се казвам Диляра. Ученичка съм в III Б клас на СОУ“Христо Ботев“ град Кубрат.  Много съм щастлива, че съм ученичка в това училище и в този клас.  Ясно си спомням вълнението на 15 септември, когато за пръв път прекрачих прага на училището. Как минаха цели три години не знам.

     В училище съм прекарвала и трудни, и щастливи моменти. Всяка година нашата госпожа ни включва в различни проекти. Това ни забавлява много, а и научаваме интересни неща, запознаваме се с наши връстници от цяла България. Тази година се включихме в междуучилищен проект „Малки фантазьори“ на 54 СОУ “Св.Иван Рилски“ град София.  Целта на проекта беше да напишем разказ по фантазийния бином на Джани Родари. Представяте ли си колко е забавно?! Аз почти всеки ден пишех и четях на госпожата моите творения.  Съучениците ми също пишеха. Искрено се забавлявахме!

    Пишехме думи на листчета, госпожата ги слагаше в една кутия и всеки, който иска да пише избираше две листчета и с думите съчиняваше история. Трябваше да ги свържа по някакъв начин и да измисля забавна история. Сега като си помисля, ми се струва, че е било много лесно, но тогава не мислех така. Всяка дума трябваше да направи този текст различен и интересен. Съчинявах различни текстове, пишех за различни предмети. Пишех и се забавлявах, но един ден не можах да напиша нищо. Думите, които си бях изтеглила бяха печка и грозде. Не успявах да ги свържа по никакъв начин. Прибрах се вкъщи и споделих с баба. Обясних й какво означава фантазиен бином и какво трябва да направя. Тя ми даде идея и аз бързо написах разказа. Беше много смешен. С нетърпение чаках да отида в училище и да го прочета на госпожата и съучениците си. На другия ден го прочетох и всички се засмяха. Госпожата беше доволна, азсъщо.

     След седмица настъпи Коледа, най- вълшебното време на годината.  Тогава написах разказче за Баба Коледа и едно болно дете, което не може да върви. Добрата старица с помощта на джуджетата беше изработила вълшебни криле и ги подари на детето, а то си ги сложи и литна в Здравеландия и оздравя. Имам доста интересни истории, съучениците ми също. След като приключи проекта, госпожата изпрати най-хубавите разказчета в 54 СОУ“Св.Иван Рилски“  град София,  за да ги включат в книжката по проекта. Всички разказчета на класа ни ги включи в електронна книжка, която качи в сайта на училището.  Много ученици, учители и родители ги прочетоха, харесаха и коментираха.

    Много съм щастлива, че и с този проект научихме нещо ново. Знам, че класът ми се справи с поредното предизвикателство. Гордея се със себе си, със съучениците си, с госпожата и с училището си! В нашия  клас учим и се забавляваме!