Работа с психолог – колко е важна ролята на родителите

Ако детето ви бъде насочено за консултация и работа с психолог или вие самите прецените, че има нужда от такъв тип подкрепа, има няколко неща, които е важно да направите:

На първата среща изяснете причината, поради която сте насочени или заради която по своя инициатива се свързвате с психолог. Понякога това е трудно да се определи, но бихте могли със свои думи да се опитате да опишете онова, което ви притеснява. Ако имате информация и документация от проведени предишни консултации със специалисти (епикризи, становища, решения от ТЕЛК и т.н.), представете я на психолога, защото тя му е нужна, за да се ориентира по-добре за състоянието на детето.

На тази среща е важно да се информирате за методите на работа на психолога, с който сте предпочели да се срещнете – отделните психолози и психотерапевти принадлежат към различни професионални школи и подхождат различно към едни и същи затруднения. Тази информация би ви помогнала да проверите доколко са реалистични очакванията ви за онова, което конкретният специалист би могъл да ви предложи.

Връзката на доверие между вас и психолога, който ще работи с детето ви, е изключително важна, затова спокойно и честно споделете с него всичките си притеснения, колебания, ролята ви в терапевтичния процес.

Добре е да си даваме сметка, че възможното притеснение на детето за срещата му с непознат възрастен е нормален процес, в който ние бихме могли да го подпомогнем, като се отнесем на свой ред с доверие към една такава среща, чиято цел е грижата и добруването на детето. Понякога дори опитите ни да подготвим детето за тази среща не успяват да отмият притеснението, което скоро от само себе си ще си отиде по естествен път след започване на работа. Това е така, защото психологът, който сте избрали да работи с детето ви, има умението да общува с деца. Както самото дете, така и терапевтът му  има нужда от устойчивата ви подкрепа, за да може експертизата и познанията, които има, да бъдат от полза в конкретния случай. Постарайте се да поддържате детското вярване, че кабинетът на психолога е едно добро и интересно място. 

Следвайте структурата на работа определена от психолога – водете и взимайте детето си в уговореното време, изчаквайте във фоайето или навън, докато приключи сесията. Постоянството в предварително договорените условия е от съществено значение за  развитието на детето, така че доколкото е възможно, не променяйте рамката на работа. Ако все пак това се налага, предупреждавайте предварително, както детето, така и терапевта му.

Ако се наложи работата на детето ви с психолога да бъде временно прекъсната или прекратена по някаква причина, планирайте заедно със съответния специалист как този процес може да протече така, че да не бъде стресиращ за детето ви.

Ако в процеса на работа детето бъде насочено за консултация с детски психиатър, спокойно се осведомете за причините за това и се доверете на мнението на психолога – консултацията с детски психиатър не е срамна или страшна, но щом е препоръчана от терапевт, който познава детето, значи е необходима и би била полезна за него.

Понякога родителите на децата също имат нужда от консултация с психолог, за да споделят собствените си трудности и притеснения, затова не се колебайте да поискате да бъдете насочени към друг психолог, който да консултира вас. Паралелната терапия на детето и родителя, често е от изключително значение за добрия ефект от терапията.

Често родителите мислят за децата си както Мечо Пух за меда си – «колкото повече, токова повече» или «двама психолози за едно дете = двойно повече грижа за него». В случая с психологическата подкрепа обаче помощта не е количествена, а качествена – т.е. един психолог и работата му с детето е напълно достатъчна. Спрете се на един конкретен специалист и се доверете на неговата преценка.

Психологическата подкрепа не е количествена, а качествена. Резултатите й изискват време, доверие и продължителна съвместна работа между психолога, детето и значимите възрастни за това дете. Затова е важно да не забравяме, че, както развитието, така и промените в него, се случват постепенно и по-важното в тях е да са устойчиви във времето, отколкото бързи и незабавни.