Доброто трябва да продължи

Повод за тази практика беше поведението на един от учениците – в часовете, в които се чувства несигурен  в  знанията и възможностите си, той отказваше да комуникира и да работи. Когато учителката потърси подкрепата ми, започна „обучение“ на самата мен  в техники за подобряване на емоционалната регулация на ученика. Започнах да влизам в часовете заедно с него и да го поощрявам, както и да определям  конкретно как точно трябва „да изглежда“  и „да звучи“ поведението му.

След това започнахме планиране и провеждане на дейности за създаване на близост и свързаност между учениците от класа, които да станат наши партньори. Планирахме и реализирахме дейности, стимулиращи сътрудничество и съвместна работа вместо конкуренция и съревнование. Играехме различни ролеви игри в часовете на класа  за поощряване и възпитаване на толерантност към различията и уважение към чуждата гледна точка, произход, опит, ценности, нужди и желания, проведохме много игри за сплотяване на екипа.
Използвах много положително вербално поощрение и искрени похвали към всички ученици, започнах дългосрочно сътрудничество с класа, като с класния ръководител разделихме класа на групи и тези групи в продължение на два месеца трябваше да си правят добрини и след това да опишат доброто, което другите са им направили на табла или постери.

Снимка: Freepik

Учениците бяха насърчени със социални награди – позитивни телефонни обаждания до родители, спечелване на привилегия за класа. Голямата колективна  награда беше украсяването на голямо коледно дърво в училищния двор и похвална грамота за целия клас. По Коледа се случват чудеса – училището грейна и всички бяхме много доволни. Учениците проявиха толерантност и разбиране, а ученикът с проблемно поведение разбра какво се очаква от него  и степента на увереност в способностите му се увеличи, започна да се отпуска и да участва в часовете, да става част от екипите и от класа.

След това  поставихме нови задачи за следващите два месеца. Под наслов:  „ Доброто трябва да продължи“ – поставихме отговорници и  всяко дете трябваше да обсъди със семейството си какво е доброто и да направи нови добри дела. Отново обединихме учениците около инициативата заедно да украсим две мартенски дръвчета, за да грейне нашето училище, като всяка собственоръчно направена мартеничка символизираше направено добро дело.