Екипното взаимодействие – гаранция за детско благополучие

Всяко училище има своята собствена история и път, който следва. Някои пътища, обаче, могат да се превърнат в магистрали, които могат да помогнат на повече училищни екипи да стигнат по-бързо към успеха. А точна рецепта за него – няма! Всяка практика трябва да се адаптира към съответния социокултурен контекст, в който се намира училището. Новите образователни реалности предполагат един по-различен подход за работа с учениците. За да бъдат те мотивирани за учене, се изисква да бъдат изслушани и разбрани. Всяко дете има своята лична история и е хубаво ние да сме отворени да я чуем.

Училището е мястото, в което учениците прекарват по-голяма част от времето си. То е мястото, в което те играят, учат, създават приятелства, усвояват социални умения. Доста често това е и единствената възможност за получаване на нужното внимание и грижа. Често срещано явление е децата да бъдат отглеждани от един родител или от прародителите си, или пък да са свидетели на домашно насилие. Според дефинициите, които са ни дадени от законодателите, такива деца се водят в риск.
Най-ефективният метод за работа с ученици в риск е работата по конкретен случай като форма на допълнителна подкрепа за личностно развитие. Това е вид социална работа, която включва пряко разглеждане на проблемите, нуждите и нагласите на индивидуалния случай (в конкретния контекст - ученика).

За да има успех работата по случай, се изисква да бъдат включени всички заинтересовани страни – училищен екип, разширено семейство, отдел „Закрила на детето“, местна общност/неправителствен сектор и други.

Каква е рецептата на НУ „Цани Гинчев“ – град Лясковец за привличане на родителите/отглеждащите детето?

Подходете с внимание и грижа към родителите
Вземайте под внимание това, че както всеки човек е различен, така и всяко семейство си има своите характерови особености. Подхождайте към родителите индивидуално като зачитате техните чувства, мисли, ценности и идеи.
Би било грешка, ако сте прекалено строги (делови) при разговора. Така те ще изградят защитна стена, което ще попречи да достигнете до целта на разговора. Отначало ги успокойте, а после поддържайте приятелско отношение по време на разговора, усмихвайте се.

Информирайте
Основната цел на разговора е да информира. Избягвайте квалификации и запазете за себе си своите чувства, мисли и емоции. Те определено не са полезни. Споделете ги само ако Ви попитат за тях.

Придържайте се към фактите
Придържайте се към конкретните факти и действия, не преувеличавайте деянията. Вместо да кажете “детето Ви тормози всеки ден другите”, кажете - “Днес детето Ви се скара със свой съученик, защото му взе химикала”. По този начин ще се яви и следващ въпрос във Вас - “Как се справя детето Ви с това да споделя своите вещи?”. По този начин провокирате разговор, който е насочен към решенията, а не към излишните обвинения.
Посочването на факти премахва емоционалното говорене и е насочено към екипно взаимодействие с родителите, защото само по този начин би се вървяло напред към благополучието на детето.

Внимавайте за тона си
Често срещана грешка е учителите да казват “А вие какво ще направите по този повод”.  Все едно, че очакват това поведение никога повече да не се повтори. А очакванията често водят до разочарования.

Бъдете откровени
Можете да кажете „Това е поведението, което виждам, и всяко поведение, като това, което пречи на ученето, не е позволено в тази класна стая.” Обикновената и неподправена истина е най-полезният и влиятелен език, който можете да използвате с родителите на децата.

Предлагайте възможни решения и подкрепа
Бъдете винаги готови с варианти за решения на проблемите и последваща подкрепа на родителите. Не забравяйте да питате и семейството как то би реагирало в дадена ситуация, какво то би направило.

Работете заедно с родителите и дискутирайте правилата, които да важат както вкъщи, така и в училище. Само по този начин би се стигнало до успех.

Обсъждането на предизвикателното поведение на детето с родителите му не е никак лесно, но направете всичко възможно да инвестирате във взаимоотношенията си с тях. Подхождайте с разбиране и предлагайте възможни решения.

Бъдете кратки
Вашият разговор с родителите трябва да продължи не повече от пет минути. Щом приключите с обяснението си как се справяте с лошото поведение, кажете: „Благодаря Ви за подкрепата. Обадете ми се или заповядайте пак в училище, ако имате някакви въпроси.” След това затворете телефона или отведете родителя до вратата на класната стая.

Училищният ръководен екип дава следните съвети за привличане на външни за училището партньори – отдел „Закрила на детето“, общинска администрация, неправителствен сектор:
1)    Поканете потенциалните партньори на неформална среща в училище.
2)    Създайте уютна среда, в която всеки да се чувства добре дошъл.
3)    Обсъдете докъде се простират правомощията на всеки.
4)    Изгответе план, в който точно са описани ролите и отговорностите на всеки член на екипа.
5)    Не нападайте! Не се конфронтирайте! Провокирайте всеки да сподели спокойно идеите и мислите си.
6)    Не забравяйте да благодарите на всеки за отделеното време!
7)    Изпращайте им покани за училищните празници и им поднесете някакъв комплимент за доброто сътрудничество.

И какви са резултатите от успешното екипно взаимодействие?

Всички ученически негативни поведенчески прояви са сведени до минимум. Всяко дете се чувства „добре дошло“ в класа си. Семействата на учениците се чувстват подкрепени и знаят, че могат да ни потърсят или нас, или отдел „Закрила на детето“ във всеки един момент. Изградени са пътища, по които да се обменя информация за състоянието на детето. Самата социална работа промени всички ни, защото това не се основава на нормативни разпоредби, а е начин на мислене и на възприемане на света.

Националнатa изложба на ученическо творчество "Заедно"
събира в партньорство НУ "Цани Гинчев" и фондация "Живот със синдром на Даун"