Ролята на психолога за изграждането на приобщаваща училищна среда

Когато започнах работата си като психолог в ОУ „Никола Вапцаров“ село Селановци през 2014 година, за мен беше предизвикателство да стана част от екип, с натрупан огромен опит, вкл. при работа с ученици със специални образователни потребности. Така се срещнах  с онова, към което инстинктивно съм се стремила в процеса на оформянето ми като личност и професионалист. А именно как училищната среда може да се доближи максимално до индивидуално-личностните потребности на всички в нея - ученици, учители, специалисти, родители, училищно ръководство, общност. Днес мога да предложа своите виждания и решения как психологът работи за това.

Училищният екип, към който принадлежа, е според мен ядрото, около което се организира цялостната приобщаваща политика на училищната институцията. Той дава визия за детското развитие, отваря пространство за реализация на успешни практики, чрез които учениците реализират индивидуалните си потребности и възможности, подкрепя позитивните интеракции, дава актуална обратна връзка, укрепва усещането за съпричастност към личната съдба на всяко дете. И в този смисъл екипната работа с учениците до голяма степен предполага бъдещето му.

Оформеността на средата, в която психологът има индивидуална среща с учениците, е от съществено значение. За да е предразположен, с усещане че е приет, разбран, защитен, изслушан, ученикът се нуждае от приветлива стая. За да има възможност за: разпознаване, изразяване, овладяване на емоции - както положителни, така и отрицателни, за вглеждане във вътрешното аз, за развитие на своите перцептивни и когнитивни способности, за изграждане на доверителни отношения. В този смисъл  кабинетът на психолога е мястото за споделеност, изслушване, решаване на проблемни ситуации, свързани с училищното ежедневие, със семейната среда, с приятелския кръг, с обучителните трудности, със социалната компетентност. В кабинета заедно търсим решения, намираме възможност за себеизява, укрепваме личностния аз, научаваме повече за човека, взаимоотношенията, конфликтите и възможностите за решаването им. Тук децата се саморазкриват, учат се да очертават своята жизнена перспектива, надникват в мечтите си.

Снимка: Виктория Костадинова

Подборът на методи, средства, похвати е съобразен с целта на психологическата ми работа в училище. Тя е различна при изследване на индивидуалните етапи на развитие на учениците, при работа с характеристиките и груповата динамика на класовете, при психологическа намеса след конкретна, актуална заявка, при оценка на индивидуални образователни потребности, при проследяване на напредък на ученици със специални образователни потребности. Част от методите, похватите и средствата, които използвам са: пясъчна терапия; приказна терапия; образователни игри; беседа; интервю; анкета; мозъчна атака; решаване на казуси; арт терапевтични техники; проективни техники за изследване на ученическата личност; скрининги;  фамилно терапевтични техники; работа в малка група; тренингови методи; мултисензорни техники; драма техники; активно наблюдение, анализ, синтез, обобщение; индивидуални работни листове; метафори; ситуационни методи; игрови методи - ролеви, симулативни, тихи;  хипотезиране на индивидуалното развитие на конкретно дете, оформяне на индивидуален терапевтичен план за въздействие и проследяване на промяна и/или напредък в актуалното му състояние.

Снимка: Виктория Костадинова

Превенцията в психологическата си училищна работа съм насочила към проблеми свързани със: зависимостите към наркотици, тютюневи изделия, енергийни напитки, интернет; ранно полово общуване, ранна бременност и ранни бракове; насилие; агресивно поведение; общуване във виртуалния свят и феноменът социални мрежи; преодоляване на лични и социални стереотипи; опознаване процесите на израстване в детския организъм и нестъпващите промени във физиологично и психологическо отношение; овладяване на ненасилствени модели на общуване и изява в по-широк социален контекст; осигуряване на канал за позитивна комуникация на семейната система, в която детето е елемент, с институции, специалисти, учители и др., вкл. и  най-вече там, където тези канали са зле функциониращи и неефективни.

Възгледите си за ролята на психолога за изграждането на приобщаваща училищна среда вложих в Арт-терапевтично студио „Таралеж“. През учебната 2020/2021 година то ще е част от дейност на проект „Пъстра селановска етновъртележка“ към ЦОИДУЕМ.

В арт терапевтичното студио учениците идентифицират собствени и чужди емоции и формират позитивна и реалистична представа за човешките преживявания. Стремежът ми е те да  осъзнаят тяхната общовалидност и универсалност за всички хора, независимо от произход, етническа принадлежност, раса, пол, възраст, професия. Чрез прилагане на специфични арт терапевтични и психологически техники и методи на работа и взаимодействие учениците: преодоляват вътрешно напрежение, индивидуални страхове, конфликти; формират хуманен и толерантен мироглед и отношение към околните и средата; реализират ненасилствено поведение. Чрез общуване с форми на изкуството като литература, изобразителни изкуство, театър, музика, танц и най-вече при спонтанно създаване на собствено изкуство, учениците съпреживяват, идентифицират се, преодоляват социални и лични предразсъдъци. Те извеждат емоциите, преживяванията и състоянията, с които не могат да се справят и ги трансформират по безболезнен и позитивен начин. Представят себе си, своето семейство, род, приятелска среда. Осъществяват мотивиран личен избор като допускат правото на другите да правят това. Приучват се да прилагат адекватни модели на самооценка, оценка, общуване и поведение. Приемат своята и чуждата личностна индивидуалност.

Снимка: Виктория Костадинова

Част от тематичните кръгове на съвместна работа в студиото ми са: моделиране на Аз фигура с пластилин- „Аз като супергерой“ и „Аз като чудовище“, задания от типа „Нарисувай:  „Свой остров на спасението“, „Сладкиш на чувствата“, „Своя най- страшен сън“, „Кактус“, „Своите гняв, страх, любима стая в дома“; „Стена“; „Как преминаваш през река“; „Себе си като родител“; „Подаръка, който искаш да получиш“ ; „Говорещо животно“; „Себе си в училище и/или в клас“, „Членовете на своето семейство като животни, като цветя и др.“, „Несъществуващо животно“, „Къща- дърво- човек“, „Какво има в твоята стая“, „Какво има в тялото ти", „Машина на щастието", „Някой, който прилича на теб". В ателието учениците моделират с глина, пластилин, хартия и др. Правят автопортрети върху огледало, фолио, довършват част от своя снимка като рисуват липсващата, рисуват с пръсти или свободно като след това изваждат образи от картината. Рисуват мандали, спирали. Визуализират свои представи за хора, ситуации и обекти от бъдещето. Правят карти: на сърцето си, на страшните места в своето населено място, на безопасния път от дома до училище и обратно. Използвам техники „Празен стол“, „Какво има в моята раница днес“, подлагаме на обсъждане резултатите от своята индивидуална и екипна работа.

Това, което предстои в ателието, е да отработим натрупаните негативни последици и да потърсим позитивно-рационалното и работещото от времето, в което  естествената училищна среда е заменена от учене в електронна среда от разстояние. И за да успеем, ще се опрем на ЗАЕДНОстта, която ни прави хора. И ще успеем, защото психологът знае - всяко дете може.