„ЩЕ ТЕ ИЗКАЖА НА ГОСПОЖАТА!“

Репликата присъства в детските ни спомените, може би защото сме я чули от друго дете или пък самите ние сме я изричали някога. Ако зададем въпрос към начални учители с дългогодишна практика дали е достигала до слуха им, едва ли ще намерим някой, който да отрече. Струва ми се, че и за учителите в детските градини тези думи звучат твърде познато.

Някой може да смята „Ще те изкажа на ...!“ за безобидна реплика, на която не е нужно да обръщаме голямо внимание, щом така или иначе след някакъв момент децата престават да я използват. Не би навредило обаче да се вгледаме по-аналитично, за да разберем какво се крие зад тези детски думи.

Ако имаме някакво колебание, то удивителният знак в края на изречението недвусмислено доказва, че то обикновено се произнася със заканителен тон и зад него прозира определено съзнателно намерение. Заканата към другия, че ще бъде издаден на „авторитета“, е свързана с очакването, че другата страна не би желала този авторитет да научи даден факт, тъй като това би ѝ донесло неблагоприятни последици. Кратката реплика, отправена към съученик/брат/сестра, понякога е достатъчна мигом да спрат нежеланите действия. В други случаи, децата се „изказват“, търсейки по този начин благосклонното отношение, одобрението или просто за кратко вниманието на авторитета. Ситуациите и мотивите зад тези думи са разнообразни, но зад тях често прозират несигурност, невъзможност за самостоятелно справяне, страх, агресия - желание „да си го върнеш на другия“, „да види той сега“…

Общуването между деца в едно семейство, в една група или клас, наситено с подобни взаимоотношения, поддържа нивото на непродуктивно съперничество и враждебност между тях и е знак за възрастните да помислят дали не трябва да променят нещо. Дори неволно толерирани и продължаващи твърде дълго, издаванията и заканите оставят своя негативен отпечатък върху формирането и укрепването на връзката между децата.

До определен момент, детето често има нужда от съдействието на авторитетни възрастни, за да регулира взаимодействията си с другите деца. Но трябва да помним, че в важно не само какво знае учителят, а и как го научава, какви намерения стоят зад споделянето от децата – желание за злепоставяне на другия и нужда от отмъщение или загриженост, желание за подкрепа, протегната ръка. Тук на преден план идва необходимостта от създаването на благоприятна атмосфера на общуване сред учениците. С изместването на фокуса към усещане за принадлежност към значима група от връстници, закономерно се променят и използваните инструменти за оказване на влияние върху другите. „Изказванията“ ще бъдат заменени от покана за съвместно търсене на помощ от доверен възрастен. Вместо закани, децата ще изричат окуражителни думи за търсене на съдействие и подкрепа.

В заключение бих искала да припомня нещо, което вярвам, че всички знаем, но като че ли понякога забравяме – децата учат от видяното от възрастните. Да наблюдават адекватна реакция на възрастен в реална житейска ситуация – това е начинът, който много по-директно им повлиява.

Снимка: Freepik.com