"Стремим се всеки ученик да се чувства част от училищната общност" - кратки истории на новите ни училища-партньори

Госпожо Франк, представете се накратко.

Казвам се Лидия Франк и съм директор на Професионалната гимназия по транспорт „Н.Й.Вапцаров“ от 2005 г., т.е.  от 15 години, но от 1987 г. съм учител в това училище. Поех поста в много тежък за училището период и с ясното съзнание за предизвикателството, пред което съм изправена: да успея да възродя училището и да го превърна в една просперираща образователна институция, или името ми да бъде свързано с неговото закриване. От мен се изискваше максимална мобилизация и отговорност, за да запазя и развия училището и да не подведа хората, които ми повярваха. През 2005 г. не допуснах училището да бъде закрито, а след това ни чакаше упорита работа, за да докажем, че ние можем. И успяхме. С удовлетворение обръщам поглед назад и смятам, че в професионален план това бяха най-смислените години в живота ми.  

Лидия Франк,
директор на ПГ по транспорт „Н.Й.Вапцаров“, гр. Сливница

Какво трябва да знаем за Вашето училище?

Нашият град Сливница може би няма нужда от представяне – увековечил го е Патриархът на българската литература в стихосбирката „Сливница“ и в прекрасната своя ода „Новото гробище над Сливница“. В центъра на града ни е издигнат паметник, прославящ героизма на младата българска армия и падналите герои в Сръбско-българската война през 1885 г. Училището ни има 50-годишна история. Професиите, по които традиционно обучаваме, са свързани с управление и ремонт на транспортна техника. В училището ни работят педагогически специалисти, чиито професионализъм и опит успяват да създадат атмосфера на партньорство, доверие, креативност, място за сбъдване на мечти. Всички, посетили училището, са единодушни в оценките си, а те звучат така: „различно училище“, „друга планета“, „училище с дух“…

Каква е Вашата визия за развитие на училището Ви като приобщаващо?

Мисля, че училището ни е „приобщаващо“. Стремим се, и мисля, че го постигаме, всеки ученик да се чувства част от училищната общност. Ежедневно в работата ни има много емоции: има споделяне, обич, гняв, сблъсъци, но няма безразличие, апатия, формализъм, отхвърляне, незачитане… Желаем да продължим да развиваме училището ни в тази насока, да усвояваме нови практики за приобщаване, за разрешаване на проблеми и конфликти. 

Мислите ли, че учителите, учениците и родителите я разбират, споделят и подкрепят?

В голямата си част – да. А останалите трябва да убедим и приобщим. Училището е изключително важен фактор в моделирането на характери и изграждането на личности. В гимназиалния етап до голяма степен учениците са с вече изградени навици, но когато си партнираме с добронамерени и разбиращи родители, постигаме много добри резултати и с т.нар. „проблемни ученици“.

Към какво бихте искали да насърчите и вдъхновите читателите на Приобщи.се чрез участието си в проекта?

Благословени сме да работим с млади хора, необременени с предразсъдъци, съмнения и недоверие. Техният оптимизъм и позитивизъм са благодатната почва да изградим личности, уважаващи достойнството на другия, приемащи различията като богатство и част от пъстротата на света.