"Морски спомен" от Борислав Велюшки, 10 г.

Преди две години аз и семейството ми бяхме на почивка в Турция. В хотела се предлагаха фотографски услуги. В един следобед забелязах на плажа един великолепен папагал, който се разхождаше от рамо на рамо, на всички туристи по плажа. Затичах се и отидох до него. Леко предпазливо, подадох ръка и хоп вече беше на моето рамо. В този момент фотографът беше уловил най-интересните кадри…

Беше вечер и ние пак бяхме в хотела. Там, където предлагаха фотографските услуги, ме имаше на таблото със снимки. Аз попитах мама и тате за чиния-сувенир, но беше много скъпо и... не ми разрешиха.

След последния ден в Турция тръгнахме за България. Прибрахме се у дома и мама и тате ме изненадаха с чинията-сувенир, на която имаше моя снимка с папагала. Бях много доволен – от тогава тя е една от моите любими вещи, един мой скъп спомен.

Чинията е направена от стъкло, има делфини по нея и надпис “Turkey”. Тя е направена специално за мен и след две години още стои в моята стая. Аз пазя този скъп спомен, но тъй като е вещ, тя би могла да се счупи. Ако чинията се счупи, ще се натъжа, и ще е трудно да си купя нова, но въпреки това ще я изхвърля в контейнер за рециклиране. Стъклото е невероятен материал, защото може да се рециклира, а от него да се правят нови неща. Така че съм спокоен, че ако някой ден се счупи моята чиния, няма да замърсявам природата, а ще се вложи в други продукти и ще се върне в магазина, за да зарадва някой друг – под друга форма или вид.

* Есетата отразяват изцяло вижданията на децата и не отразяват непременно мнението на Сдружение ЕЛА по съответните въпроси.

Проектът се съфинансира от Европейския съюз и проект Bridge 47