"Моята първа добрина, но не и последна" от Айя-Мария Каменова, 9 г.

Всеки от нас в своя живот е направил поне една добрина. Дали да помогне на някого, да зарадва някой или просто защото този, който би направил добрина, ще се почувства по-добре. Моята първа добрина, но не и последна, е свързана с писмото ми до „Добрия старец“ – Дядо Коледа. Написах това писмо не за себе си, а за моя съученик Николай. Пожелах си Дядо Коледа да сбъдне всичките му мечти, за които е мечтал цяла година, да има най-веселата Коледа и да получи много обич и топлина. Помолих Дядо Коледа да му донесе едни нови, хубави и непромокаеми ботуши, които да му топлят краката през цялата зима. Сигурна бях, че ще сбъдне мечтите му, както сбъдна и моята най-голяма мечта – да имам сестра. И ето, че наистина вече имаме вкъщи малката Елина.

Не знаех дали Николай е бил послушен през годината, но знаех, че всяко дете трябва да получи поне един подарък, поне една милувка, поне една целувка. И наистина, когато вярва човек, доброто се случва. Вярвам, че моето писмо е развълнувала сърцето на „Добрия старец“, защото той сбъдна всичките ми желания за моя съученик. Чувствам се щастлива – успях да зарадвам Ники. Затова нека не забравяме, че доброволчеството е ценно за всички!   

* Есетата отразяват изцяло вижданията на децата и не отразяват непременно мнението на Сдружение ЕЛА по съответните въпроси.

Проектът се съфинансира от Европейския съюз и проект Bridge 47