"Пътят на дънките" от Николай Хаджистойчев, 10 г.

Живея с мама, тате и двамата ми по-големи братя. Ние, „трите мишлета“ – така ни нарича мама, споделяме една голяма стая. Днес е почивен ден и отново е ден за чистене и подреждане на шкафовете ни. Мама дава старт с нейното: „Тези шкафове, чекмеджета и рафтове ще ги видя ли някога подредени?“. С голяма неохота започвам да изваждам дрехите, натъпкани по рафтовете в шкафа. Изведнъж на пода се озовава огромна купчина, която, като я гледам, всеки път се учудвам как всичко това се е побирало в шкафа. Ох, сега пък трябва да сортирам, сгъвам и прибирам  всичките тези дрехи.

А сега ще ви открия една тайна относно това защо имаме толкова много дрехи, след като мама ни купува такива твърде рядко. Трябва да е наистина нещо, от което имаме нужда, или да е нещо наистина много яко. Тайната се крие в…  приятелството. Учудени сте, нали? Не се учудвайте. Просто мама има много приятелки, те пък от своя страна си имат деца, които са горе-долу наши връстници, отгоре на всичко са и наши приятели. Ние сме общо взето най-дребните от всички. Ама не си мислете, че това е недостатък. Напротив, в случая е огромно предимство. Когато дрехите на някой от приятелите ни умалеят, те преминават към другия, на когото биха му били по мярка. И, познайте кой получава най-често и най-много дрехи. Познахте. Това сме ние „двете мишлета“, защото „големият мишок“ е студент и на него, разбира се, нищо от тези „съкровища“ не му  става. А сега да ви споделя една още по-голяма тайна. Мама с нейните приятелки също си разменят дрехи помежду си. Когато някоя от приятелките, не дай си Боже, надебелее, или дрехата ѝ омръзне, тя преминава към друга приятелка и така тази въртележка се върти откакто се помня. Но това, моля, да остане само между нас.

Сега да продължа с моята огромна купчина от дрехи, които ме чакат да бъдат сортирани по големина и важност. Питате какво означава  по „важност“? Ами това са дрехите, които дори и да ми стават, просто не нося, защото имам твърде много. И всеки път, като преглеждам дрехите си, измежду тях има някои наистина много скъпи за мен, като фланелката, която най-големият ми брат ми донесе от Америка, ризата, която баба ми подари, късите панталони, които са ми наследство от големия брат, якето, подарено от леля от Украйна, дънките, подарени от приятел за рождения ден, екипа, който е поръчков от отбора ми по джудо и още, и още… Как да се разделя с всичко това без болка? С мама намерихме изход. Тя работи като начален учител и много от нейните ученици нямат възможност да си купуват нови дрехи. Затова всичките ми умалели и „не важни“ дрехи влизат в огромната торба, която сутринта заминава с мама на работа.

Често гостувам в училището, в което работи мама и познавам всичките й ученици, а с някои от тях се сприятелихме. Затова дрехите заминават по адрес.  Якето РАЛИ, което получих от приятеля си Тони, сега заминава при Тошко, който иска да стане автомобилен състезател, ризката отива при Дани, който обича да изглежда шик, дънките ще ги получи Наско, защото той не обича анцузи, а фланелката с футболната топка отива при  Криси, която, може и да е момиче, но в играта на футбол ни слага нас, момчетата, в малкия си джоб, маратонките, които ми стискат, но са все още като новички, още утре ще са на краката на Петко, чието семейство е толкова голямо, че един чифт обувки не биха им били излишни и така всичко си отива на мястото. Зная, че мама  ще се прибира от училище доволна, че децата носят нашите дрехи, а това радва и мен.

Най-накрая остана едни чифт дънки, които дори не се сещам от кого получих.  Големи са. Смотах ги и реших да ги изхвърля в кофата за боклук, ала супермама отново се намеси. Тя обича да шие, дори си има голяма крачна шевна машина. Мама хвана ножицата, отряза от тук , от там, мина няколко тегела на машината и тадам… мама държи в ръцете си чанта. И вие можете да я видите. А, ако имате дънки, които са ви ненужни, заповядайте, супермама  ще спаси положението, като не ви позволи да изхвърлите тези дънки. Така ще помогнем на света около нас, а вие ще се сдобиете с чудесна дънкова чанта.

* Есетата отразяват изцяло вижданията на децата и не отразяват непременно мнението на Сдружение ЕЛА по съответните въпроси.

Проектът се съфинансира от Европейския съюз и проект Bridge 47