"Шоколадът по дърветата ли расте?" от Мая Минкова, 12 г.
Всъщност наистина идва от дърветата! Шоколадът се прави от семената на какаовото дърво, което се отглежда в топлите и влажни тропически страни. Плодовете му израстват направо от ствола или от по-дебелите корени. Те съдържат множество семена - от тях се получава какао, а от него се прави шоколад. За производството на всичкия шоколад, който хората изяждат за една година, се използват повече от 3 милиона тона какаови зърна. Почти цялото това количество зърна се получава в малки семейни ферми и най-често се обработва на ръка.
Интересно:
Научното название на какаовото дърво е “теоброма”, което означава “храна на боговете”.
Къде расте какаото?
Родината на какаовото дърво са тропичните дъждовни гори в Централна и Южна Америка, но днес какао се отглежда и в Африка, и в Азия. 70% от какаото идва от Африка. Най-големите производители на какао са Кот д’Ивоар, Гана и Индонезия. Около 11% от какаото се отглежда в Централна и Южна Америка, а 19% - в Азия.
От дървото до фабриката…
1. Бране - работниците във фермата внимателно подбират добре узрелите какаови плодове и ги свалят от дървото с мачете - голям остър нож. След това плодовете се отварят на ръка и се остъргва меката им сърцевина заедно със семената. Какаовият плод е дълъг 15 - 30 см. и широк 8 - 10 см., тежи около 500г. и е жълто-оранжев на цвят, когато е узрял. Какаовите семена са разположени сред бялата лепкава сърцевина на какаовия плод. Във всяка шушулка има от 20 до 50 зърна с големината на бадем. Обикновено след изваждането на зърната шушулката се изхвърля.
¡За един килограм шоколад са необходими около 600 какаови зърна!
2. Ферментация - каковите зърна се увиват в бананови листа и се оставят да ферментират 5 - 6 дни. Ферментирането се предизвиква от бактерии и е процес на химични промени във вещества като захарите. Именно на ферментацията се дължи прекрасният шоколадов вкус.
3. Сушене - зърната се разстилат на открито и съхнат на слънце в продължение на около десетина дни. Те стават два пъти по-малки тъй като водата в тях се изпарява. Тъй като съхнат бавно и постепенно, те запазват гладката си повърхност и не се набръчкват.
4. Транспортиране - в приемателни пунктове сушените какаови зърна се сортират. Опаковани в чували се превозват по море до фабриките в Европа и Северна Америка.
5. Във фабриката - тук какаовите зърна се превръщат в прекрасен шоколад.
1) Печене - какаовите зърна се пекат във въртящи се цилиндри с горещ въздух. Те покафеняват и се усилва ароматът им.
2) Отстраняване на обвивката - при печенето обвивките на какаовите зърна с напукват. Вече напуканите обвивки се отстраняват чрез издухване.
3) Смилане - изпечените зърна се смилат. Получава се какаово масло и суха какаова маса, част от която се изсушава за какао на прах.
4) Смесване - машина смесва и разбърква съставките на шоколада: какаова маса, какаово масло, захар, мляко и други добавки.
5) Оформяне - съставките се размесват до гладка шоколадова паста. Тя се темперира - многократно се затопля до определена температура и се охлажда. Така шоколадът става гладък и блестящ, иначе какаовото масло ще се отдели на бучици. Темперираният шоколад се охлажда във форми и се опакова. Вече е готов да бъде транспортиран до супермаркетите.
Идеи:
- За опаковката на шоколада се използва хартия и алуминий, които може да се преработват. В някои от големите супермаркети има специални контейнери за тях. След като изядем шоколада си, може да запазим опаковката и при следващото ходене до магазина да я оставим за преработка.
- За продукцията, която произвеждат за един ден, повечето производители получават по-малко пари, отколкото струва един шоколад в магазина. Затова са създадени специални организации, които съблюдават спазването на честността на търговията (напр. Fairtrade). Хубаво е като си купуваме шоколад в магазина, да избираме такъв, който е със знака на такава организация, знаейки,че по този начин намаляваме нечестността в света.
Използван източник: "Откъде идват нещата около нас?", изд. Фют
* Есетата отразяват изцяло вижданията на децата и не отразяват непременно мнението на Сдружение ЕЛА по съответните въпроси.
Проектът се съфинансира от Европейския съюз и проект Bridge 47
Отговорността за съдържанието на тази публикация се носи изцяло
от Сдружение за споделено учене ЕЛА и по никакъв начин не трябва се счита,
че отразява непременно виждането на Европейския съюз.
Мая Минкова, 12 г., гр. Несебър