"Вдъхновяващият химикал" от Йоана Маркова, 11 г.

Преди няколко години сестричката ми ми подари химикал, защото обичам да пиша. Той беше с цвят на диня, а на мъничко синджирче висеше червено сърчице. До този момент не бях виждала такъв химикал, затова много му се зарадвах. Пишех само с него. Малко се страхувах, че може да се изхаби, а знаете, че когато се изхабят химикалите отиват в коша. Не исках да се разделя с него и нямаше да се чувствам добре, ако изхвърля подаръка от малката си сестричка, която сама е отишла да ми потърси нещо интересно и полезно, за да ме изненада. Така открих, че химикалите всъщност могат да се ползват много дълго време. Мама ми каза, че в книжарниците могат да се намерят пълнители за тях, а аз потърсих и си купих няколко.

Мина много време, откакто сестричката ми ми подари химикала, но аз все още го ползвам. Тъй като го харесвам и го пазя, той изглежда като нов. Написах много приказки, есета и стихове с него, но това, че мастилото свършва не ме притеснява. Отдавна знам, че има начин да го заредя отново, вместо да го изхвърля.

Покрай тази история се замислих за пътя на моите неща. Успях да „спася” много неща от безсмислено унищожение. Сестричката ми пък обича да носи моите дрехи, които са ми омалели или да и подаря някоя играчка, с която вече не играя. По този начин ние спестяваме пари, пазим природата и не се учим на разхищение, което е едно от най-опасните неща в нашето съвремие.

Колко много може да научиш от един химикал!

* Есетата отразяват изцяло вижданията на децата и не отразяват непременно мнението на Сдружение ЕЛА по съответните въпроси.

Проектът се съфинансира от Европейския съюз и проект Bridge 47