Есе на тема: "Аз и моето училище" - Добромира Миткова, 5 клас - "Моето училище – една истинска приказка без край"

Моето училище е една мечтана, но вече сбъдната, истинска приказка без край. Красива, мъдра и реална !

Моето училище е ОУ„Черноризец Храбър“. Обикнах го преди да започна 1 клас. Бях в детската градина, когато ни поканиха на „Денят на талантите“ в училището. Когато влязохме там, все едно бях в света на приказките. Звучеше прекрасна музика, децата танцуваха, пееха, репитираха и се усмихваха. Навсякъде се усещаше уважение и обич. Празникът беше прекрасен, като вълшебство! Аз гледах с визхищение и си помечтах един ден да бъда ученичка в ОУ„Черноризец Храбър“. До мен стоеше красива дама. Лицето й грееше от щастие, но същевременно скришом изтриваше своите сълзи. Разбрахме, че е учителка и в момента танцуваше нейния  IV клас. Тя им се радваше, но и тъгуваше, защото скоро щяха да се разделят. След изпълнението, тя ги целуна, а те се сгушиха до нея. Помечтах си и моята учителка да е като нея.

Когато ни разпуснаха от детската градина, мама и тати ме попитаха къде искам да уча. Аз ги помолих да ме запишат в у-ще „Черноризец Храбър“. Дойде моя първи 15 септември, вече бях ученичка в любимото си училище. Беше се сбъднала детската ми мечта. Все още в сърцето ми пее школското звънче. Бях много, много щастлива! Имах прекрасни учителки, които още от първия ден ме дариха с много любов. Имах чудесни приятели. Всеки ден за мен беше като вълшебство. Това ме вдъхнови да бъда старателна и отлична ученичка. Моите любими учителки бяха много взискателни, но много сърдечни – със сърца пълни с любов към нас. Четяхме, пишехме, всеки  ден научавахме много интересни неща.Класната ни стая беше най–слънчевата. В нея имаше много образователни табла, много цветя, много книги. А, в коридора около вратата имаше винаги красиви табла – за празниците, с наши рисунки, с апликации, с проекти за различни кътчета от красивата ни родина. Всичко най-красиво се случваше в нашия 1^{– б}, после 2,3,4 клас. Работихме и по проект „Успех“. Бяхме заедно , дори и в съботния ден – учители, деца, родители. Станахме задружни, сплотени, защото бяхме заедно. Ходихме в музеи, на екскурзии до важни исторически паметници, играехме. Нашите госпожи бяха и народни певици. С много радост и гордост учихме народни песни. Явявахме се на конкурси и печелихме награди. Но, най-голямата ни награда беше, че се обичахме !

Беше ни много мъчно , когато дойде краят на 4 клас. Тъгувахме заедно, но си обещахме да се виждаме често и да не се забравяме!

Вече съм в пети клас. Голяма част от децата, с които учех до 4 клас са в други у-ща. Аз останах в моето у-ще, семейството уважи желанието ми да продължа тук до 7 клас. Всеки ден влизам с любов в моето училище. То е една великолепна четириетажна бяла сграда. С просторни слънчеви стаи, модерно обзаведени кабинети. А, знаете ли какъв красив парк и спортни площадки имаме ?! Гордея се с моето училище! Благодарение на нашата директорка, учители и ученици, то е носител на много високи отличия и награди в областта на науката, спорта и изкуствата

Вече съм в прогимназия. Новите  ми учители са прекрасни. Високо-квалифицирани, всички те са с висше образование. Изключителни специалисти по своите предмети, с огромни добри сърца. Те ни уважават много и ни учат на всичко, което ни е нужно. Класната ни е много благ и добър човек. Много я обичаме, тя също ни дарява своята обич.

Гордея се с моето училище! Имаме традиция да правим благотворителни концерти и базари и с набраните средства да попомагаме тежко болни деца и да поддържаме базата на училището ни. За тази цел рисуваме, изработваме различни предмети. В кампанията за помощ на хора нуждаещи се от инвалидни колички, събрахме стотици кг  капачки и все още събираме. Нашият клас прегърна идеята „Да дарим любов, с любов“. За много възрастни хора и деца лишени от обич в домове в гр. Варна и Сливен, ние рисуваме, апликираме, правим мартенички и им ги даряваме с много любов. Продължаваме да правим добрини, защото в у-ще „Черноризец Храбър“се учат достойни черноризци, в които са посети зрънцата на обич, доброта, знания и устрем.

Моето любимо училище! Безценно изворче на знания, труд, мъдрост, игри и много обич! И като е казал един древен мъдрец, да погледнем в душата си, за да почувстваме колко силно бие сърцето ни. Защото там е скътано безценно съкровище – любовта към любимите учители, верните приятели в училището, в което школското звънче, ехти като камбана с любов в душата ни !