Есе на тема: “Аз и моето училище” - Елица Ганева, 6 клас - "Ученик за един ден"

Иво беше добро момче, но не беше от добрите ученици. Той не само, че не слушаше в час, но и все гледаше да измисли някоя закачка, с която да развали дисциплината. Един ден той пак не беше готов за час, въпреки, че имаха преговор на стар урок. Госпожата го вдигна на дъската за да го изпитва и много се ядоса като разбра, че той пак не знае.

-Иво, защо пак не си готов? Папагал да беше, щеше да научи урока – толкова много сме го повтаряли! – каза възмутено тя.

Съучениците на Иво се разсмяха, а той се засегна и се върна сърдит на мястото си.

След края на часовете той бързо си тръгна за вкъщи. По пътя все се чудеше какво да измисли, за да се оправдае за ненаучения урок. И изведнъж де сети... Реши да се отбие при съседа – дядо Стоян, който живееше сам, само с домашния си любимец, папагалчето Ачи. Иво уважаваше добрия старец, често му се обаждаше и понякога носеше мушички на Ачи.

- Дядо Стояне, много те моля за една услуга! Утре в училище ще учим за папагалите. Моля те да ми дадеш Ачи да го занеса в клас. Много се надявам всички да се зарадват, а гопожата да ми пише шестица! ... Обещавам веднага след часовете да ти го върна жив и здрав с клетката!

Дядо Стоян знаеше за неуспехите на Иво в училище и беше готов да му помогне с каквото може. Все пак, притесняваше се дали момчето и другите деца няма да изпуснат случайно Ачи от клетката. Но в крайна сметка, реши да се довери на даденото обещание.

- Добре, момчето ми! Надявам се освен на теб, на Ачи също урока утре да му стане интересен! Ела да го вземеш сутринта. – Съгласи се дядо Стоян.

На другата сутрин Иво малко закъсня за училище, защото вървеше по-бавно. Стараеше се да носи грижливо клетката с Ачи. Когато стигна класната стая госпожата току-що беше влязла в клас.  Иво отвори вратата и влезе с очакване да види как ще се изнанадат всички.

- Иво, какво е това! – стресната от изнанада каза госпожата

- Папагал, госпожо! Искам да видя дали ще научи урока! – победоносно отвърна Иво.

Целият клас избухна в смях. Едни се смееха силно, други викаха „Урааа! Папагал!”. Настана пълна бъркотия.  Госпожата веднага се спусна да укротява учениците, като й хрума идеята, да използва папагала на своя страна:

- Тишина, моля! Папагалът остава до края на деня, само ако пазите пълна тишина в часовете! Един да я наруши и занасям папагала при портиера на училището! А в края на часовете Иво ще отнесе птичката обратно от където я е взел, защото в училището не е разрешено да се водят домашни любимци!

Учениците бързо утихнаха. И така, в тишина преминаха всички часове до края на предпоследния. През междучасията децата се трупаха около клетката и постоянно разпитваха Иво за птичката. Оказа се, че момчето  се беше превърнало в героя на деня! Той хем беше горд от себе си, хем този успех го накара да слуша и внимава в клас.

Накрая предстоеше последния час, в който госпожата искаше да провери резултата от отличната дисциплина през този ден – щеше да задава въпроси за да разбере кой какво и колко е успял да разбере и научи за деня. Чу се звънеца за началото на часа. Госпожата влезе в класната стая, а дежурната ученичка извика:

- Клас стани,... - и преди да довърши командата, от клетката се чу:

- Клас мирно!

В този миг всички се смаяха и онемяха. После класната стая избухна в смях и радост. Госпожата също се смееше и не вярваше, че папагалът за един ден се беше научил да говори! А това си беше все едно да научи цял урок! Тогава тя каза:

- Е, Иво, разбрахме, че папагалът може да научи урок за един ден! А сега да видим ти дали си успял!

Това, обаче не стресна Иво. Той беше спокоен и уверен, защото беше слушал, внимавал и наистина беше запомнил уроците от деня!  Когато той завърши, госпожата беше повече от доволна!

- Браво Иво! ... Обаче, има само един проблем - на теб ти пиша шестица, но на Ачи няма как, защото не си му донесъл бележника!

Всички отново се разсмяха и така завърши този ден в училището. А той беше наистина специален! От тогава нататък, макар, че Ачи повече не дойде, Иво