Есе на тема: "Аз и моето училище" - Емануил Георгиев, 6 клас

Моето Училище 202 ОУ „Христо Ботев“ се намира в красивото българско село Долни Пасарел. Местността е богата с водни извори, реки и гори. В близост има и един прекрасен язовир. Приятно е да посещаваш училище, намиращо се сред природата.

Моят клас се състои от три момчета и четири момичета. Момчетата са Митко, Александър и аз - Емануил. А момичетата са: Йоана, Светозара, Мартина и Ванеса.

Нашият клас учи в една от най-малките класни стаи в цялото училище - кабинета по информационни технологии.

Начинът за преподаване в това училище е по-различен от останалите. Разликата е, че учителите се държат по-добре с нас, преподават урока така, че да го разберем, събуждат интерес у нас към техния предмет. В миналото училище, в което учех, почти нищо не разбирах в час и когато се връщах вкъщи, трябваше да уча и да разбирам всичко отначало. Трябваше да ходя на най-различни уроци, но пак не беше достатъчно. Но откакто уча в това Пасарелско училище, има огромна разлика. По време на час ми става ясен новия учебен материал. Това учителите го постигат като обясняват по-кратко и по-достъпно за нас и голяма част от часа минава в комуникация между учител и ученици. По този начин ние не само разбираме новия учебен материал, но и се упражняваме по време на часа и когато изляза от училище наистина съм получил знания. Учителите са по-мотивирани да работят с нас, тъй като класовете се състоят от малък брой ученици и те по-лесно ни обучават.

Aз харесвам моето училище, защото благодарение на условията, които съществуват тук, ученето стана приятно и възможно за мен.