Есе на тема: "Аз и моето училище" - Христо Карацанов

         Какво всъщност представлява училището ? Защо въобще трябва да ходиш на училище ? Какво може да ти даде училището ? Струва ли си да ходиш на училище ? Всички тези въпроси съм си ги задавал от първи клас и до ден днешен продължавам да се питам дали съм получил отговор на тях! Но между тези питания се появява още едно, а именно какво щеше да стане ако нямаше училище?

          Когато започнах да ходя на училище разбрах, че няма да е като в детската градина. Самия контрол и начина на мислене са коренно различни. В детската градина ти позволяват да правиш каквото искаш, но с единствено условие – да спиш на обед. Мине ли обяда значи е минал и денят. В училище обаче, нещата не стоят по този начин. Картинката е съвсем различна и ако не спазваш правилата те наказват и прилагат различни санкции. Но без това учебно заведение ти си никой, защото когато ходиш на училище ти се образоваш и научаваш доста неща, които ти помагат и са твои партьори в по-нататъшното ти развитие.

           Единствено училището може да те ограмоти и да ти даде това, където никъде другаде няма да го получиш. Тук ти полагаш основите на твоето обучение, защото след училището следва и университета! Всичко можем да си го представим като една връзка – детска градина, училище, университет и така нататък. За да преминеш на следващия етап трябва да си издържал предишния. Не можаеш да прескачаш, защото няма как да стане и нямаш начин по-нагоре в развитето си.

           Отначало си представяш училището като затвор, което е напълно нормално и естествено, защото нивото на комуникация и отношения между хората се покачва. Започваш да изучаваш различни предмети, от които ти на по-късен етап трябва да си избереш и да продължиш с тези, които са ти на сърце. Отключват ти се много възможности за участия в най-различен тип състезания – олимпиади, конкурси и др. Започваш да се състезаваш с твои връстници, които също се интересуват от даден предмет. По този начин тестваш знанията, които си придобил и ги използваш за да се издигнеш на едно от трите най-добре места.

             През периода, който ти прекарваш в училище започват да те разпределят в отбори и да оценяват работата ти в екип. Това е един от най-важните критерии, по които ще бъдеш оценяван и на по-късен етап. Възлагат ти се най-разлечни проекти, които ти трябва де изнълниш като събереш сам отбора си. Това, което се изисква от теб е да предадеш домашната или проектната работа в срок и да предстваш или доразясниш ако се налага. Няма по-добра подготовка от тази за твоето следучилищно развитие. Още докато си в училище те учат да развиваш лидерски качества и да можеш да се справяш със задачите, които ти поставят.

              Училището е перфектното място, където може да създадеш контакти, които да използваш цял живот, не само докато учиш. Тук разменяш опит всеки ден и откриваш хора, с които може да си паснете идеално, нещо като „инг и янг“. Доста ученици кандидатстват за най-различни групи по техните специалности и по този начин един вид практикуват, това което са научили до този момент.

             В учебното заведение може да намериш много полезни неща, с които да изградиш своето бъдеще. Аз започнах в ОУ „Петко Рачов Славейков“ като смея да твърдя, че придобих доста качества, които ми помогнаха да стигна до следващия етап, а именно гиманизията. Веднага кандидатствах след седми клас и ме приеха в МГ „Д-р Петър Берон“. Както в основното училище, така и в гимназията трябва да се учи и да се работи доста. Вярно е, че в гимназията вече гледат на теб като на по-зрял човек и ти възлагат по-трудни задачи, но именно в това се състои добрата подготовка. Благодарение на всичкия труд, който съм положил през годините, жъна успехи и до ден днешен. Мога да дам много други примери, но предпочитам да дам пример със себе се, понеже съм извървял този път донякъде. Знам, че имам да ям още много хляб, защото човек цял живот се учи и пак остава ненаучен.

              Не можем да знаем всичко на този свят – това е повече от ясно! Но можем да използваме училището на максимал за да извлечем колкото се може информация от него за нас, информация с която ще се обогатим, информация която ще ни помогне за по-нататъшно развитие и т.н. Тук е момента, в който искам да добавя, че училището може да ти разкаже за неща, които където и да ги търсиш, няма да ги откриеш. Когато работих по проекти съм писал и затвърждавал твърдения с факти, които ги занм от училище, а не от интернет например. На това място може да си не 100 ами 110% сигурен, че ще получеш правилните неща, които ти трябват.

              Разбира се, не на последно място слагам и това, че с помощта на училището реализирах един огромен проект за дигитална класна стая. Чрез този проект осигурих на гимназията една добра сума пари, с които тя да създаде въпросното итерактивно помещение. Ако не бях толкова уверен в знанията си, кояти придобих чрез образованието ми и в основното училище и в гимназията, нямаше да спечеля този конкурс. Човек трябва да бъде винаги подготвен и да си е научил урока както трябва, за да няма после изненади и да може винаги да отговори на въпросите, зададени от журито. Имало е и дни,в които не съм спал заради училището, по простата причина, че хората искат от мен да им предоставя готов проект и да се впиша в крайния срок. Тях не ги интересува това дали имам или нямам време, но след като човек е поел отговорност, трябва да си свърши работата.

              След толкова години си задавам отново въпроса „Какво щеше да стане ако нямаше училище?“ и единствения отговор, който си давам е, че всичко щеше да е като в джунглата. Хората щяха да са неграмотни и човечеството нямаше да стигне до толкова велики постижения. Без училище светът е загубен! Аз съм горд, че минах през толкова изпитания и усвоих доста важен за мене материал. За мене училището и най-долрия учител, когото човек може да има!