Есе на тема “Аз и моето училище” - Корай Мустафа, 1 клас

           Аз съм ученик в I клас. Преди два месеца мой съученик ми счупи ръката. Ужасно ме болеше. Ръката ми бе гипсирана. Не можех да правя нищо както преди. Не  посещавах учебни занятия.

           Всеки ден питах мама какво правят децата, какъв час имат в момента?  Ходих често  с мама  в училище за да видя приятелите си. Моята класна ръководителка обясняваше на мама как да ме подготвя вкъщи. Искаше ми се да бъда в училище, а не да уча  у дома. Бях много унил и мрачен.

           Предстоеше ни Тържество на буквите. Мама не искаше да ме води за да не бъда тъжен и да не се чувствам различен, но госпожата настояваше.

           Мама скри  умело ръчичката ми под ризата. Госпожата избра за мен централно място. Аз не участвах в репетициите, не бях подготвил като другите деца няколко стихчета за радост на мама и татко, но бях сред приятелите си. Казах си кратката реплика, пях с децата и се забавлявах.

 А госпожата ме нарече ГЕРОЙ! Почувствах се специален.

            Върнах се отново в училище, вече без гипс. Съучениците ми много се зарадваха. Госпожата им каза, че трябва много да ме пазят и да ми помагат.

            Вече всичко е наред. Аз простих за  това, че мой съученик без да иска ми счупи ръката. Мама дали успя да прости !?

           Искам и големите да са като децата!  Нека прощават по-лесно!

Чрез тази случка разбрах колко съм обичан, колко са състрадателни моите съученици. А госпожата ми даде кураж и повярва в мен, и аз успях да настигна приятелите си.

          Тази моя история, в моето училище, изпълнена с тъга и радост ни научи на сплотеност, отговорност и доброта !