Есе на тема: "Аз и моето училище" - Никодима Голубинова, 9 клас

ЕСЕ

„Моето училище“

Аз съм щастливо дете. Така си мисля,защото всяка сутрин се събуждам с усмивка и един приятно - необясним гъдел точно в средата на корема ми, че учебния ден започва. Каквото и да си помислите, преди да ви разкажа какъв е моят ден в училище запомнете едно: „Аз съм щастливо дете“.

Какво е щастие обаче? Поставих въпросителен знак, но не мисля, че тази дума може да остане в едно въпросително изречение, напротив и напротив. Аз съм част от природоматематическата паралелка на нашето училище и поради проблемите, с които съм родена ми се налага да полагам доста повече усилия от останалите деца. Трудно обаче забелязвам това, защото получавам тяхната непрекъсната помощ и подкрепа, на своя класен ръководител, ресурсен учител, психолог и съученици. Преди ми се налагаше да се чувствам различна, трудно чувам, уча бавно и произнасям повечето думи почти неразбираемо. Знам, че учителите са толерантни към мен и съм благодаряна за това. Благодаря и на Господ за семейството ми, което имам, защото те също ме подкрепят.

След първият звънец (а ние нямаме просто звънец, имаме цяла мелодия) обикновенно следват часовете по английски език. Те са при класната ми, тя отделя допълнително време за мен и моята подготовка. Винаги е добра и търпелива. Говори спокойно и бавно, и отваря широко устата си, за да разбера какво ми казва. Аз седя на първия чин. Така имам предимството да бъда и най-близо до дъската. Обичам часовете по Български език, радвам се, че съм българка. Времето в училище минава много бързо, а за един ден сме научили толкова много неща. Математиката ми е трудна, но моят ресурсен учител я разбира, затова се справям добре и по математиката.

Мисля, че тук е мястото да благодаря на всички хора около мен, защото аз нямаше да се справя без тях и това е нещото което ме прави щастлива. Благодаря ви.

*Никодима е с намален слух, чува трудно, но това не я спира да пише.