Есе на тема: "Аз и моето училище" - Рада Кръстева, 10 клас

Живеем в 21 век. Време, в което е налице проблем, изразяващ се в безразличието на човек към заобикалящият го свят. Парадокси около нас много. Избрах тази тема, защото все повече ставам свидетел на липсата на толерантност и проява на емпатия. Толерантността по своя смисъл означава поведение, маниер, подход, и отношение на подкрепа, разбиране и не дискриминация към групи, които по някакъв начин са в неравностойно положение. В училище, на улицата се срещат различни хора, сблъскват се различни мнения. Колкото хора, толкова мнения. Училището е света, в който живеем и той е отражение на това, което сме ние.

Докато сме съвсем малки , думата „училище” ни звучи много примамливо. Всяко дете очаква деня, в който ще прекрачи прага на класната стая и ще седне на чина, но го осъзнава години по-късно, защото на крехката възраст на, която започваме да ходим на училище ние не сме все още пораснали достатъчно, за да разберем някои неща. Постепенно, за някои училището се превръща в „мъчилище”, а други запалват все повече интереса си към него. Каквото и да е отношението ни към ученето и училищния живот обаче, всеки запазва дълбоко в сърцето си спомена за годините, прекарани в училище, за съучениците, за преподавателите и за всичко онова, което сме преживели в този период от живота си. 
Какво всъщност представлява училището ? Защо въобще трябва да ходим на училище ? Какво може да ти даде то ? Струва ли си да ходим на училище ? Всички тези въпроси съм си ги задавала и продължавам да си ги задавам, но дали съм получила отговор! И единственото, което изниква в съзнанието ми е, че всичко щеше да е като в джунглата, ако го нямаше. Хората щяха да са неграмотни и човечеството нямаше да стигне до толкова велики постижения. Без училище светът е загубен! Аз съм горда, че минавам през толкова изпитания, защото те ме правят по-силна и щом застават на пътя ми значи мога да ги преодолея. За мен животът е най-добрия учител и училището е част от него.

Аз съм от децата, които ще запазят най-добър спомен за своето училище. Въпреки някои обстоятелства стекли се в моя живот всеки ден влизам в училищния двор, престъпвам прага на сградата, минавам по коридора, сядам на чина, всичко е близко и познато. Това е сега. А си спомням само преди три години, как пристигнах за първи път в това училище - с голямо желание, но и с малко страх и неувереност от непознатото. Като се замисля, тук се чувствам много добре, затова мога спокойно да кажа, че това е мястото за мен като втори дом. С разтворените си прозорци, моето училище прилича на клон, на който каца всеки от нас, за да получи нови и нови знания, за да полетим по широкия свят, изпълнени с надежди и мечти.
Отначало си представяме училището като затвор, което е напълно нормално и естествено, защото то е нещо ново и непознато, а всички се плашим от него. Започваме да изучаваме различни предмети, от които на по-късен етап трябва да изберем и да продължим с тези, които ни харесват и , в които сме добри. През периода, който прекарваме в училище започват да оценяват работата ни в екип, личните ни качества и умения. Това е един от най-важните критерии, по които ще бъдем оценявани и на по-късен етап. Възлагат ни се най-различни задачи, които трябва да изпълним. Това, което се изисква от нас е да предадем домашното или проекта в срок и да представям или разясним, ако има въпроси. Няма по-добра подготовка от тази за нашето развитие. Още докато сме в училище ни учат да развиваме професионални качества. 

Училището е мястото, където може да създадем контакти, които са за цял живот, не само докато учим. Тук разменяме опит всеки ден, всяка секунда и откриваме хора, с които може да си "паснем" идеално. Доста ученици кандидатстват за най-различни проекти по техните специалности и по този начин един вид практикуват това, което са научили до този момент. 
Веднага кандидатствах след седми клас и ме приеха в настоящото ми училище, което заобичах и стана мой втори дом. Както в основното училище, така и в гимназията трябва да се учи и да се работи доста. Вярно е, че в гимназията вече гледат на теб като на по-зрял човек и ти възлагат по-трудни задачи, но именно в това се състои добрата подготовка. Благодарение на всичкия труд, който съм положила през годините, вече жъна своите успехи. Не можем да знаем всичко на този свят – това е повече от ясно! Но можем да използваме училището, за да извлечем максимално най-много знания, с които ще се обогатим, умения, които ще ни помогнат за по-нататъшното ни развитие.

Моето училище в моя роден град ми дава приятелите, които ще помня цял живот. От тук започва пътеката на истинските приятелства, защото ние преживяваме заедно радостите от успехите, страха от провала, изграждаме взаимното си доверие, изживяваме първите трепети на любовта, първите разочарования. Това е мястото, където израстваме като личности, където опознаваме себе си и другите. Мястото, където се учим да общуваме, сблъскваме се с лицемерието, със завистта, с различните качества, които човек проявява. Мястото, откъдето започва опознаването на истинския живот.

Но за съжаление не всички деца могат да ходят на училище. Това са хората, на които им се налага да се борят с трудностите, като се започне от най-обикновеното на пръв поглед - излизайки на улицата всеки ден. Липсва толерантност и съпричастност, елементарна проява на човещина. Такива хора включително и аз сме отхвърлени по простата причина, че сме малко по-различни, но притежаваме способности и умения като другите. Ето защо трябва да се научим да приемаме различното, за да живеем щастливо, а не да го отхвърляме. Надявам се много хора да мислят като мен. Така ще заживеем в едно по-добро общество. Според мен това може да се постигне като се поставят основите именно с това да се осигурят условия за равен достъп на тези хора до всички обществени сгради от най-ранна детска възраст, защото и те имат право да живеят. Всички хора да приемат различното, да не гледат на нас като на хора "втора ръка", защото "инвалид" означава "негоден", а аз мисля, че и ние можем да бъдем от полза, с опита, знанията и уменията си. За да се случи това, интеграцията на различните хора да не бъде само на хартия, но и да се превърне в начин на мислене и оттам претворено в дела. Защото животът е решение, а не компромис. Въпрос на личен избор.