Есе на тема: "Аз и моето училище" - Станимир Станев, 15 год.

Какво означава“ училище“? За някои е мястото, където прекарват едни от най-хубавите години в живота си, отдавайки се на игри и забавления – напоследък техният брой расте. За други – място, където полагат къртовски труд, за да навлязат в дебрите на знанието и да черпят от него всичко, до което могат да се доберат и което ще им трябва. За съжаление обаче, има и хора, за които училището е губене на време.

Това, което обединява всички обаче, е вълнението, с което пристъпват за първи път в този храм на знанието. Първият учебен ден! Този ден никога не се забравя!

Не се забравят никога училищните спомени, съучениците с които преживяваш всеки приятен или неприятен миг! Първият учител, който с любов поема малката ръчичка от мама и открива един нов, необятен свят – света на знанието. Прекрасни мигове!!!

Аз обичам своето училище. Защо ли?! Защото за мене училището е като втори дом, а учителите – като родители. Училището е нещо прекрасно! Тук не се учим само да пишем и четем. Тук се превръщаме в ХОРА. 

Нашето училище е много малко. Но не това е най – важното! Тук се научихме да се обединяваме, когато трябва да постигнем нещо значимо. Доказахме, че „Сговорна дружина, планина повдига“. Доказахме, че не големината, а желанието за борба и победа са по-важни! В резултат успяхме със задружни усилия да спечелим награди по лека атлетика, безопасност на движение по пътищата. Не пропускаме да се включим и в литературни конкурси. И не само да се включим, но и да печелим награди, както се случи с нашата съученичка Александра. Каква радост изпитваме всички, когато някой спечели награда! Това засилва нашето желание да се представяме добре и да доказваме, че и в едно малко училище като нашето, могат да се постигнат добри резултати. За това спомагат и великолепните ни учители.

А ако някой изпадне в беда, с радост си подаваме ръка. Така постъпихме, когато събирахме средства за лекарства на болна съученичка. Това ме изпълва с гордост, че съм част от това училище. Кара ме да се чувствам значим и специален. Това ме кара да вярвам, че не е важно къде учиш, а с кого растеш и какви са мечтите ти. В моето училище съм сигурен, че винаги ще има кой да ми подаде ръка, когато имам нужда. 

За мене тази година е последна в това училище. Много ще ми липсват приятелите, учителите, съучениците. Ще ми липсва шума в междучасията! Ще ми липсва тишината в часовете! Ние приличаме на пчели, които се чувстват полезни, когато са в своя кошер.

Аз обичам своето училище и дано никога не изпитам  болката от загубата му, както напоследък се случва с малките селски училища.